Говори се, че Книгата на Тот съдържа множество заклинания, едно от които позволява на читателя да разбира говора на животните и друго, което позволява на читателя да съзре самите богове. Легендата казва, че този, който чете съдържанието на книгата, ще се сдобие със средството да разгадае тайните и да господства над земята, небето, въздуха и небесните тела.
Една от най-мистериозните книги, споменавани някога в историята на човечеството, е книгата на Тот – свещена и тайнствена книга на древните египтяни, написана от древен бог.
Според историческите записи Книгата на Тот е била колекция от древноегипетски текстове, които били написани от Тот – древен египтески бог на писмеността и Познанието.
Те включват множество текстове, за които се твърди, че съществуват от древни автори и една древна книга, която се явява в египетската художествена литература.
Фрагменти от Книгата на Тот се появяват в най-различни папируси, като по-голямата част се отнасят към втория век от Птолемейския период.
Книгата на Тот се цитира за пръв път в т.нар. Туриски папирус, публикуван в Париж в края на осемнадесети век, който описва неуспешен опит да се убие един фараон чрез използването на редица заклинания, взети от Книгата на Тот.
*Забележка: Филип Копенс пише, че „Туриският папирус не съществува и вероятно е бил извлечен от Торинския папирус. Торинският папирус на царете, известен още като Турински канон, е жречески ръкопис от 19-тата египетска династия, описващ египетските царе от най-ранни времена до царуването на Рамзес II (1279-1213 г.пр.Хр.), при чието царуване е бил написан. Така Туриският не само прилича на Торинския по име, но също и по дата на произход”.
Освен това има различни версии, макар и компилациите да са довели до реконструирането на история, обща за всички тях, основно диалог, в който има двама разговарящи – богът Тот и един ученик, който „мечтае да знае”, въпреки че има още един бог, вероятно Озирис, който също разговаря с ученика.
Литературната рамка може да се сравни с гръцките херметически текстове, които също показват диалози между Хермес-Тот и учениците му; само че наличието на някои текстове преди първи век го поставят преди първите гръцки херметически философски текстове.
Името „Книга на Тот” се прилага върху множество текстове.
Мането – древен египетски жрец – твърди, че Тот е написал 36 525 книги, въпреки че някои изследователи като Селевк твърдят, че са били около 20 000.
Художествената „Книга на Тот” се появява в една древноегипетска история от Птолемейския период, която разказва за смел древноегипетски принц, наречен Неферкапта, който решава да открие Книгата на Тот, скрита в дълбините на Нил.
Книгата, написана от Тот, съдържала две заклинания, едното от които позволявало на читателя да разбира говора на животните, а другото позволявало на читателя да зърне самите богове.
„Книгата е в Коптос насред реката.
Насред реката има желязна кутия,
В желязната кутия има бронзова кутия,
В бронзовата кутия има кутия от китово дърво,
В кутията от китово дърво има кутия от слонова кост и абанос,
В кутията от слонова кост и абанос има сребърна кутия,
В сребърната кутия има златна кутия,
И в златната кутия е Книгата на Тот.
Около голямата желязна кутия има змии и скорпиони и всякакви пълзящи гадини, а над всичко това змия, която никой човек не може да убие. Те пазят Книгата на Тот”.
Художествената Книга на Тот
Легендата предполага, че книгата първоначално е била скрита на дъното на Нил до Коптос, където била заключена в поредица от кутии, пазени от змии, които никой човек не можел да убие.
Смелият древноегипетски принц Неферкапта решил да я извади. Той се сражавал със змиите и накрая успял да я извади, но като наказание за тази кражба от Тот боговете убили съпругата му Ахвер и сина му Мериб.
Накрая Неферкапта се самоубил и бил погребан заедно с книгата.
Поколения по-късно героят на историята Сетне Камвас (персонаж, базиран върху историческия принц Каймвасет), успява да открадне книгата от гробницата на Неферкапта въпреки ожесточената съпротива на духа на Неферкапта.
Накрая Сетне среща красива жена, която го изкушава да убие децата си и да се унижи пред фараона.
Той разбира, че това, което е видял, всъщност е било илюзия, пратена от Неферкапта, и от страх от по-нататъшно възмездие Сетне решава да върне книгата в гробницата на Неферкапта.
По молба на Неферкапта Сетне намира телата на съпругата на Неферкапта и сина му и ги погребва в гробницата на Неферкапта, която след това е запечатана завинаги.
Историята е замислена да отразява вярата на древните египтяни, че познанието на боговете не е предназначено да бъде притежавано от обикновените човеци.
Фрагменти са намирани в Берлин, Париж, Виена, Флоренция, Копенхаген и Ню Хейвън.
Вярва се, че този, който чете съдържанието на книгата, ще се сдобие със средството да разгадае и усвои тайни, свързани със земята, морето, въздуха и небесните тела.
Също така тя удостоявала със способността да се разбира езикът на животните, да се съживяват мъртвите и да се въздейства върху близки или далечни умове.
Бащата на църквата Клемент Александрийски в шестата книга на труда си „Стромата”, споменава четиридесет и две книги, използвани от древноегипетските жреци, за които казва, че съдържат „цялата философия на египтяните”.
Всички тези книги, според Клемент, били написани от Хермес (древен гръцки пра-бог, който гърците свързвали с Тот, като твърдели, че те са един и същи бог поради факта, че имали подобни качества, т.е., че и двамата изнамерили писмеността.
Източник: Последен век