През 1587 г. англичаните, водени от Джон Уайт и финансирани от Сър Уолтър Рали, правят втория си опит да установят колония на остров Роаноук, който сега се намира досами брега на Северна Каролина в САЩ. Колонизаторите изчезнали обаче, по време на Англо-испанската война, три години след последната доставка провизии от Англия. Селището е известно като „Изгубената колония”, а съдбата на колонизаторите продължава да е неизвестна.
Всичко изглеждало многообещаващо в началото. Заселниците пристигнали на 22 юли 1587 г. и скоро се установили. Дъщерята на Джон Уайт, Елеанор Деър била бременна и на 18 август родила дъщеричка, Вирджиния – първото английско дете, родено в Америките. Колонизаторите установили приятелски отношения с едно от местните индиански племена, кроатаните, които им описали политиката и географията на района, но другите местни племена, като Секотаните, които били воювали срещу заселниците на първата колония в Роаноук, останали враждебни и отказали да се срещнат с тях. Скоро след това колонизаторът Джордж Хау бил убит от индианците, докато търсел сам раци в Албъмаръл Саунд. Страхувайки се за живота си, колонизаторите убедили губернатора Уайт да се върне в Англия и да обясни отчаяното положение на колонията и да помоли за помощ. Уайт чинно отплавал за Англия в края на 1587 г., оставяйки зад себе си около 115 колонизатори. За нещастие войната с Испания и липсата на средства значело, че Уайт можел да се завърне на остров Роаноук чак три години по-късно. Уайт пристигнал на 18 август 1590 г., на третия рожден ден на внучка си, но заварил селището пусто. Хората му не могли да открият и следа от 90-те мъже, 17-те жени и 11-те деца, които бил оставил, нито пък имало следи от борба или битка. Колибите били съборени, добитъкът бил изчезнал, а от хората единствените следи били два гроба и съобщение: думата „Кроатон”, издълбана върху един стълб на форта, и три букви „Кро”, издълбани в едно дърво наблизо.
Уайт помислил, че това означава, че колонизаторите са отишли да живеят на близкият остров Кроатон (сега Хатерас) с приятелски настроените кроатани, но обстоятелствата му попречили да провери теорията си. Никой никога не разбрал какво се случило със заселниците и краят на колонията от 1587 г. остава незаписан, в резултат на което тя е наречена „Изгубената колония”. Има множество хипотези за съдбата на колонизаторите, като основната е, че са се разпръснали и са били абсорбирани или от местните кроатани на остров Хатерас, или от друго индианско племе. Изследване върху тази хипотеза се провежда под формата „ДНК проектът на Изгубената колония” в Хюстън, Тексас, но находките му са неубедителни. Друга теория е, че кроатаните се обърнали срещу заселниците и ги затрили, но не били намерени никакви тела по онова време, а и никакви археологически доказателства не са намерени от тогава, които да подкрепят това твърдение. Другите възможности, които се предлагат, е че колонизаторите просто са се отказали да чакат, опитали се сами да се върнат в Англия и са загинали при опита, и дори, че колонията може да е била нападната, а членовете ѝ изядени от канибали (което би обяснило липсата на тела, но изглежда някак неоснователна, като се има предвид пълната липса на следи от какъвто и да е преобладаващ канибализъм в областта). Най-интригуващото е, че от 1937 г. до 1941 г. били намерени редица камъни, разказващи за пътуванията на колонизаторите и последвалата им смърт, за които се твърди, че са написани от Елеанор Деър. Повечето историци вярват, че т.нар. „Камъни Деър” са измама, но някои днес все още вярват, че камъните са истински.
Но нищо от това всъщност не обяснява значението на думата „Кроатон”, издълбана върху онзи стълб, или факта, че същата дума придружава необясними изчезвания в Северна Америка през последните няколко столетия, дори на места далече от остров Роаноук. Няколко дни преди смъртта си и вследствие на едно изчезване, което остава необяснено и до днес, Едгар Алан По е занесен до смъртното си легло в състояние на делириум, шепнейки думата „Кроатон”. Същата дума е намерена и на други места по друго време: надраскана в дневника на Амелия Иърхарт след изчезването ѝ през 1937 г., издълбана върху стойката на последното легло, в което прочутият автор на ужаса Амроуз Биърс спи, преди да изчезне в Мексико през 1913 г., издраскана върху стената на килията, в която обирджията на дилиджанси Черния Барт лежал преди да бъде освободен през 1888 г. и никога повече не бил видян и, най-тревожно от всичко, написана на последната страница от дневника на кораба Carroll A. Deering, когато акостирал без никого на борда в Кейп Хатерас през 1921 г. (недалеч от острова, известен някога като Кроатон).
Каква е тайната на Кроатон и по-специално каква е връзката ѝ с родените в Америките, която е причина за изчезването им дори далеч от къщи, си остава мистерия и до днес. Ще е пропуск обаче, ако не споменем още една теория, тази на индианците, които някога живели на о. Роаноук преди всичките тези години. Самите кроатани вярвали, че островът има дух и ако се ядосал, този дух имал силата да превръща тези, които са го обидили, в животни, дървета и скали. Тъй че вероятно това е обяснението – че никой от засегнатите хора всъщност не е изчезнал, а просто са били трансформирани. Ако е така, това е не по-малко странно или достоверно от всяка от другите теории, предложени през годините!
Източник: Последен век