Един от най-разпознаваемите йероглифи от древен Египет днес е Анкх. Визуално това е кръст с примка, поставена в горната му част, на която често има нарисувани орнаменти от символи или декорация.
Наричат този символ също кръст на живота или ключ на живота. Смята се, че първата му поява е някъде около 3150-2613 година преди новата ера, тоест ранният династичен период.
Според древните египтяни земният живот е само част от пътешествието, наречено вечен живот. Така че анкх е символ както на земния, така и на отвъдния живот. Това е един от най-древните египетски символи и е атрибутът на много от боговете им, затова присъства в много изображения.
Никой не може да каже със сигурност откъде идва формата на този символ. Едно от предположенията е, че това е форма, заимствана от вида на сандала, който се усуква около глезена и се промушва през пръстите на крака. Това са били ежедневните обувки на хората от народа.
Друг изследовател твърди, че този символ води началото си от изображение на катарама на богинята Изида. Има смисъл на плодовитост. Има и други предположения като това, че е слънцето на хоризонта, обединяващо земята и небето. Може да се оприличи и на ключ към портите за отвъдния свят.
През времето на Старото царство анкх се е приемал като символ на вечния живот.
През периода на Средното царство, думата започва да се използва в смисъл на огледало и се правят ръчни огледала във форма на анкх.
Анкх е бил и популярен амулет, носен на врата, за да се спечели благоразположението на някои богове. Бил е толкова популярен, колкото и бръмбарът скарабей.
По време на Новото царство анкх вече се използва като символ на бог Амон.
Анкх остава популярен символ и приз периода Амарна, съвпадащ с царуването на Тутанкамон и Хоремхеб. Този знак е важен и за Рамзес ІІ, както и при неговите следовници.
По време на християнството анкхът е сред малкото атрибути от миналото, които продължават да се използват, и се свързва с представата за вечния живот.
С времето символът губи примката на върха си и се превръща в кръста, който всички християни почитат като връзка с Бога.
източник: sanovnik.bg