Всеки познава (или поне е чувал) за някого с много странно име. Та чак смешно. Като го чуеш и почваш да се хилиш, та сълзи щуртят от очите. Има дотолкова нелепи имена в България, че човек чак си казва, че не са истински. Измислени са единствено, за да се развеселим. Да, ама не! Проверка в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) в България показва направо чудеса. Няма лъжа, няма измама. Откъде да започнем?
От „А“, разбира се! Нали сте чували как непрекъснато разни по-богати провинции искат автономия от държавата си. Ами направо да им пратим Автономка Торимацова и Автономка Шестакова, със сигурност ще има с какво да им помогнат по проблемите. Ако пък държвата е в Африка, то направо с тях да заминава и Африкан Симеонов. Виж, за какво може да помогне Братухчо Братухчев, това вече е истинска мистерия. Никаки жокери не крие тоз Братухчо, не е като Букетка Градинарова, която веднага от три стръка плевели може да стъкми кралски букет.
В категория „В“ слаб състезател няма. Какво го търсим толкова този чудотворен здравен министър, като Ваньоздрав Яназов е нарисуван за ветровития и неблагодарен пост. Ако му създават проблеми дребните душици във ведомството – ще назначим и Великан Тодоров, да ги респектира с ръст. За секретарка на министъра пък е готова Веселезасмяна Тодорова, да го среща и изпраща с блага дума и усмивка.
А последният от групата на „В“ на най-смешните имена в България е готов за премиер. Да ни прощава Премиерът-слънце, ама той ни подсказа за тази хитрина още преди време. Дами и господа, запознайте се и с Винету Келешев. Премиерът-слънце е дал не един и два безценни съвета. Помните ли доктрината „Дюнер“. Горе-долу гласеше следното – „Дюнер на всеки ъгъл, братски отношения с арабските народи“. Та имаме идеален човек и за Италия. Без съмнение следващият посланик в Рим трябва да бъде Георги Макаронски. Да, трудно се минава до пътеките към Външно. Но затова я има Гита Пътечкова. А какво пречи на Георги Бърборков и Георги Дришльов да станат едни дейни консули на Апенините?
Автор: Таньо Цветанов
Източник: Skafeto