За Залата на записите се казва, че държи ключа за разбирането на нашата цивилизация и истинската история на човечеството.
Митологията разказва, че това е библиотека, заровена някъде в Египет, а много хора вярват, че може би се намира под енигматичния Сфинкс в Гиза, гледащ изправено и гордо над Пирамидите на Платото Гиза. Едно откритие на огромна подземна библиотека, направено през 2008 г., би могло завинаги да промени историята и произхода на древната египетска цивилизация.
За Залата на записите се казва, че съхранява познанието на древните египтяни, документирано в древни папирусови свитъци, и се вярва, че разказва историята на изгубения континент Атлантида, както и местоположението му. Египетската Зала на записите е точно толкова важна, колкото Великата александрийска библиотека, която съхранявала гръцкото познание.
Въпреки че конвенционалните изследователи твърдо заявяват, че няма каквито и да е доказателства, сочещи че Залата на записите е истинска, учени като Робърт Шох и Томас Добек, както и други, вярват че тя може да бъде намерена под Сфинкса.
В книгата „Познанието на Сфинкса” Греъм Хенкок и Робърт Бовал твърдят, че египетското правителство заедно с американски археолози са блокирали всякакви изследвания под Сфинкса, възпрепятствайки всеки да научи какво има под Сфинкса.
Докато тези, които вярват, че Залата на записите съществува и е била построена от древната египетска цивилизация, има и други, които мислят, че Залата е съществувала, но не е била построена от древните египтяни, а по-скоро от много по-стара цивилизация, която предхожда древноегипетската.
Само че, дали пък Залата на записите не се е намирала под Сфинкса? Дали пък всъщност няма огромна подземна библиотека някъде в Египет?
Потулена от конвенционалните археолози и изследователи, има огормна подземна библиотека, открита в Египет неотдавна. Тя лесно може да се приеме за едно от най-великите открития на древен Египет, но при все това малцина знаят за съществуването ѝ. Това е откритие, което може да се смята за една от най-значимите находки на века, но при все това, по неизвестни причини, повечето конвенционални учени, заедно с египетските изследователи, се опитват много старателно да държат всички далеч от него.
Изгубената Зала на записите най-накрая намерена?
Възможно ли е това да е отдавна изгубената Зала на записите? Интересно, съществуването на „подземна библиотека” се споменава от Херодот и Страбон, които имали удоволствието да посетят и опишат легендарния лабиринт, преди да изчезне от историята.
Сред първите, споменали за съществуването ѝ, бил Херодот:
Това аз действително видях – творение неописуемо. Понеже ако някой събере наедно постройките на гърците и покаже изработката им, те ще изглеждат нищожни, както като усилие, така и като разход, пред този лабиринт… Дори пирамидите са неописуеми, а всяка една е равна на много от творенията на гърците. Но лабиринтът превъзхожда дори и пирамидите. – Херодот, „Истории”, книга II, 148.
Според Херодот, през IV в.пр.Хр.: „лабиринтът се намираше малко над езерото Мойрис и почти срещу това, което се нарича Градът на Крокодилите” („Истории”, Книга II, 148).
Въз основа на описанията от древните текстове, като тези на Херодот и други, които посетили магическия лабиринт в далечното минало, един германски учен йезуит, наречен Атанасий Кирхер, създава първата живописна репродукция на енигматичния лабиринт, точно както го е описал Херодот: Той има дванадесет покрити двора, с порти една срещу друга, шест от северната страна и шест от южната, съединявайки се една с друга, и една и съща стена ги огражда всичките отвън; а в него има два вида камери – единият вид под земята, а другият над тези, три хиляди на брой, от всеки вид хиляда и петстотин. Горният низ от камери сами видяхме…
Невероятната подземна библиотека лесно би могла да е споменатата Зала на записите. Открит през 2008 г. от група белгийски и егпетски археолози, подземният храм се състои от над 3000 стаи, изпълнени с невероятни йероглифи и рисунки, енигматичният подземен комплекс се намира на по-малко от 100 километра от кайро в Хавара, недалеч от Пирамидата на Аменемхат III.
Това невероятно откритие се държи в тайна от обществото при мистериозни обстоятелства. Резултатите от експедицията били публикувани през 2008 г. накратко в научния журнал на NRIAG, а резултатите от изследването били оповестени в публична лекция в Гентския университет. Присъствали белгийски медии. Само че находката била набързо потулена, понеже Генералният секретар на Върховния съвет по античностите (Египет) прекратил всички по-нататъшни комуникации относно откритието поради санкции за националната сигурност.
През 2010 г. „Де Кордие” пуска уеб сайт, „Египетският лабиринт”, за да направи откритието достъпно за целия свят. Макар и изследователите да потвърждават съществуването на подземния комплекс, трябва да се направят големи разкопки вбъдеще, за да се изследва невероятната находка. Вярва се, че съкровищата на подземния Лабиринт биха могли да съдържат отговорите на безброй исторически мистерии и на древноегипетската цивилизация.
Дали това е отдавна изгубената Зала на записите? Освен това, възможно ли е поради изключителната ѝ важност правителството да откаже бъдещи проучвания и разкопки?
Интересно, откриването на мистериозната подземна библиотека като че ли перфектно съвпада с разказите за митичната Зала на записите.
Източник: Последен век