България е страна с удивителна природа! На тази малка площ са разположени толкова много забележителности, които нашето забързано ежедневие рядко ни позволява да обиколим до един. Но има и места, не по-малко приказни и красиви, които не са толкова известни, освен за местните и заклетите туристи. Това са райски кътчета, всяко със своята история и чар, забравени от света и докоснати от Бога. Вижте ги!
Местността Сопово – с. Стояново
Село Стояново е известно с железния си мост, построен през XIX век. Построяването на железния мост в местността Сопово край Стояново, на река Ботуня, има интересна история. Той е наречен през 19 век Чудото на Северозападна България. На това място е имало дървен мост, който често е бил отнасян от буйните води на реката, по която работели 16 тепавици и още толкова воденици. При първото посещение на княз Фердинанд във Вършец през 1891 година каляската му засяда по средата на реката, защото мостът за пореден път бил отнесен. Тогавашният кмет Симо Господинов създава организация и с биволски впрягове изтеглят каляската от реката. Фердинанд изпраща благодарствено писмо до кмета и го награждава с орден. Ангажира инженери от италианска фирма за построяването на Железния мост.
По време на мандата на кмета Георги Бояджиев (1992-1995г.) в общината се получава писмо от италианската фирма, построила моста, че 100-годишната гаранция за неговата здравина изтича и мостът бе ремонтиран и подсилен. В това живописно място са заснети и много филми от които българският „Паролата“ и чужди продукции с участието на известния актьор Гойко Митич.
За местността има много легенди и предания, които разказват за странни явления по тези земи. Някои от тях обясняват, че дълбоките дупки в Сопово са били използвани за леговища на самодивите, където те, също като мечките, спели зимен сън. Поверията гласят, че кръвта на самодивите била досущ змийска, затова когато станело студено, те не можели да се движат.
Местността Сопово и до ден днешен не е особено популярно място, може би причините за това се крият в неговата трудна достъпност, но определено е изумително красиво кътче, което си заслужава да посетите.
Жабокрек – Божият мост
Божи мост (известен още като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км. северно от Враца. До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
Божият мост е красив скален мост с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 м. По остта на речното корито той е дълъг 125 метра. Не можейки да си обясни образуването му, местното население, започнало да мисли, че има намеса на свръхестествени сили, затова бил наречен Божи мост. Впечатляващо е, че в тунела по стените има скални колони, които подпират гладкия таван, а пукнатините придават на стените мозаичен изглед. Под свода му има малки езерца, а по стените му, на височина 9-10 м от пода на тунела, има малки пещери, в които се крият прилепи. През летния сезон езерцата почти пресъхват и в тях се събират много жаби, откъдето идва и името Жабокрек.
Рудник „Цар Асен“
Рудникът се намира близо до Панагюрище и по времето на социализма е служел за добиване на цветни метали. Днес е изоставен, а от едновремешния рудодобив е останал голям кратер, който е запълнен със застояла вода. Въпреки своята нефункционалност, гледката е наистина поразяваща.
Глава Панега
Глава Панега е вторият по големина карстов извор в България. Намира се на 214 м.н.в. в северното подножие на рида Коритото – в средната част на Предбалкана, край село Златна Панега. Образуван е от две елипсовидни езера – Горното и Долното, свързани чрез подземен сифон. Особено живописно е Горното езеро, дълго 73 м и широко 22 м. Изворът Глава Панега събира води от карстовия район между Ябланица и село Брестница и от река Вит.
Навлезлите под земята води, особено в губилището на река Вит, под село Гложене, минават подземно под село Брестница и извират в Глава Панега. Така формират многоводната река Панега, десен приток на река Искър. Ето как чрез подземната карстова система най-дългата българска река си „открадва“ води от река Вит. Подземният път на водата е дълъг 12 км. Оцветени в губилището на Вит, водите излизат от извора след 11-12 дни.
Каньонът на водопадите
46 водопада само в рамките на 6 километра е изрязала през вековете водата в местност на планински разлом между връх Перелик и Смолян. Районът е много красив, но е малко познат за туристите. Тук природата е ваяла чудни форми, които все още не са получили заслужената им популярност. Някои предричат, че тепърва им предстои развитие като туристическа дестинация. Тези, които вече са го посетили, са пленени от чудните природни гледки, съвсем близо до областния център Смолян. Каньонът на водопадите се намира в началото на резерват „Сосковчето“, който пък започва от чертите на последния квартал в западната част на Смолян – „Средок“.
До каньона от водопади се стига покрай серпантините на Еленска река, които се издигат нагоре към високия 2191 м връх Перелик. При преминаването им освен величествено красивите падове на вода има възможност да се видят интересни горски екосистеми и различни скални образувания.
инфо: http://svetovnizagadki.com/rajski-kutcheta-v-bg/ http://webstage.bg/