Савската царица е интересна личност – самостоятелна, силна, обдарена с качества богата жена, която била равна по мъдрост на Соломон и дори отишла да го изпита. Тя е спомената в Библията, но нейната персона тъне в тъма, защото има нещо общо с кивота на живота, а това си е щекотлива тема, съобщава Портал12.
Какво казват известни и апокрифни извори за Савската царица?
Истинското и име, точно като на могъщите богове, не е известно. В митологичната история за Изида се знае, че тя принуждава РА да й каже името си и придобива неговата сила. Затова древните не са смеели да назовават с истинските им имена главните божества. Да не се знае коя е Савската царица е твърде странно, щом е имала специално място в сърцето на Соломон. Според някои автори стиховете на „Еклесиаст” в Библията, размисли за смисъла на живота и „Песен на песните”, описваща духовно плътската любов, са излети именно за нея. Трябва да се има предвид, че Соломон е имал предостатъчно жени от всевъзможни народности – от съпруги до наложници. Преситен от богатство, власт и нежни ласки, той не е могъл да различи красотата на една жена, ако тя не е се отличавала от всички, което е притежавал с особена сила.
С какво e пленила сърцето на царя мистичната жрица на Саба?
Ето мястото, откъдето можем да започнем. Знае се, че тя е била господарка на царство, наречено Шеба и Саба, откъдето идва името й Сабейска или Савска царица. Местонахождението на нейното княжество и до днес се спори – Йемен, Етиопия, Сомалия или дори Судан. Има няколко възможни причини мястото да не може да бъде намерено. Едната е най-близко до логиката. Историята, която се описва не касае времето, когато е адаптирана Библията. А тя твърди, че това се е случило около 3000 г. пр. Хр. Ако това е история от чужд епос от друга епоха и от друго географско място, то тогава е обяснимо защо не е намереното нужно доказателство.
Но първо трябва да си зададем въпроса защо Савската царица се е нуждаела да се доказва като господарка на своя народ, като изминава голямо разстояние – около 2000 км, според източниците и то, предвождайки тежък керван с дарове, натоварени върху слонове и камили. Това очевидно едва ли е било от тщеславие, както намеква Свещената книга. Много по-вероятно е тя да е отишла при Соломон, за да предаде и получи важно съобщение, както и да запази рода чрез определената свише генетична линия. По-малко логично е да е решила да води лично такава показна търговска мисия. В далечните времена, за които говорим разселването по света и поддържането на знанието в определени родове, е било жизнено важно за оцеляването на цивилизацията.
Нека се вгледаме в една изключително интересна богомилска легенда, която предава с доста големи подробности надиграването между двамата в полето на мисълта, притчите и скритата мъдрост. И още по-интерсното е, че е цитиран източникът Brihadaranyakopanishad – III:7. Това е индийски извор и на пръв поглед така историята става още по-заплетена. В този посветителски ребус, царицата е наречена Балкиза. Други по-късни източници я назовават – Балкис, а брат и Шамс или по-вероятно звученето на името да е Шамрис. Името Балкис я свързва веднага с бога на българите Бал, но има още нещо странно. В Етиопия, където се смята, че останал наследникът Соломонов от Савската царица, я наричат Македа. Според арабските легенди Балкис е царица на Шева. Тя е сестра на Шамс – Слънцето, а нейният баща ал-Хадад е освободил майка ѝ, която е джин. Това е много интересно, защото Шамс явно е синоним на Слънце.
Коранът не споменава името на Савската царица и разказът за нея е подобен на този в Библията. Според него Соломон научава за царство, управлявано от царица, почитащо Слънцето и заплашва да го завземе. Но тук има една уловка. Споменава се, че Соломон е научил Балкис на монотеизъм, но това явно не е така. Тя е дошла да му покаже истинската религия, която не е въпрос на мъдрост, а на посвещение. Известно е, че в култа към Изида се преминават седем степени на посвещение.
Не е за пренебрегване фактът, че в региона на нейното почитание днес – Етиопия, населението е православно. Как така православието се е разпространило в сърцето на Африка и още повече как се е запазило също засега е мистерия, ако не се опитаме да проникнем още-по-дълбоко в историята. Един друг народ има отношение към приказката.
Мизите са почитали Богинята-майка и бога Слънце Бал (БалАзи) Белис (или Бъл – извора на живота). Според древните свидетелства мизите или балите – балазги – българи, започнали да се разселват по земята по определен план, защото са имали информация за бъдещето. Те са и хората на Бал Бога – Слънце, магове и астролози. Всички производни на етнонима ни произлизат от Бал – божественат светлина и започват с буквата „Б”, която в поредицата на нашата азбука е звучало като Боуки – Буки и има значение също на знание.
Още една странна връзка може да хвърли светлина. Майката на Соломон, самият той не първороден, на свой ред има име твърде близко до Саба и Савската царица. Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Шеба всъщност значи седем. А Бат всъщност е титла, показваща царски произход, която е позната в българската титулна система, например в имената – Бат Баян, а също – Бата рекс, както се изписвало първоначално името „фараон”. Напълно възможно е Балкис да е била от рода на майка му и да е пратена да му напомни какво е истинското предназначение на рода, призванието му и бога, на който по потомствена традиция трябва да служи. Известно е, че той силно се е повлиял от религиите на многобройните си жени.
И така в богомилската легенда се разказва, че Балкис заварила Соломон замислен, облакътен на абаносова маса, да чете сирийски писмена. Тя не се надявала да срещне голям отпор в спора, но признава с половин уста, че несъмнено се е сблъскала с достоен противник, потвърдено и от текста в Библията. И двамата са били с пълните царски инсигни, като Балкис е носела медени пафти във формата на глави на дракон, подробно описани, както и начелник, който е припознат в носията ни. Керванът й с дарове към царя се точил така, че докато началото му било вече в двореца, останалите камили и слонове едва прекрачвали портата на града.
Балкис му връчва подарък нож в кания от крокодилска кожа, очевидно запозната със слабостите на Соломон към накити и оръжие. Не само това – заедно с хвалбите, тя го бодва с изказването, че славата му на човек със студено сърце го следва. Нейната питанка е била в това дали той може да отгатне от какво са продиктувани нейните думи от мъдрост или от порив на сърцето. Соломон се подмамва да оцени нейния ум и прави първата грешка – като й отговаря, че думите й са следствие на мъдрост. И тук отново имаме доста интересен диалог. Всъшност Балкис през цялото време му разказва собствената им история, като пророкува и съобщава подробности за техните минали и следващи прераждания. Имаме повторно споменаване на числото седем – тя е правила възлияние в седем луни, за да го омагьоса за любов. Става ясно, че решението да посети Соломон е било взето от висшата държавна власт в лицето на жреческия съвет и че целта е била постигането на интимност с цел продължаване на рода, но и още нещо. Тя е дошла с послание, което Соломон е разгадал по смисъл, но не е могъл да обори. Облогът не е бил игра – бил е нещо много по-важно. Според митологията нейният син от Соломон отнесъл кивота.
”И прониза го с поглед и сломи сърцето му, както силният ломи желязо. И той я обикна. Но кога видя царицата, че царят е бил силен да устои пред вълшебни възлияния, а слаб пред чаровни погледи, не можа да го обича вече.”
Отдръпвайки се от него тя му казва,„Отвека се гонят те – до края на вековете ще се гонят. Така съм чула аз.”
„Три корала знаем: бял, черен и червен (това са мистичните цветове на прераждането). Белият дава ясновидство. Черният – магическа сила. А червеният – власт над сърцето. Царицата е била червен корал”, не й остава длъжен Соломон.
Червеният цвят е цветът на кръвта на Изида и на човека от египетската митология, а тук определено е имало подтекст с трите свещени цвята, основни за тракийския култ. Всъщност Соломон влиза в дълбочината на притчите, като прониква в тяхното значение и причината за идването на царицата. Да ти разгада гатанката, казва Балкис като се смее, но не можеш да кажеш дали говоря от мъдрост или от сърцето. Тук Соломон смутено оборва глава, за пръв път се замисля, „а знаеше добре тайните на сирийските книги”, казва апокрифът. Тя го упреква, че той не знае потайностите на женското сърце и не може да разбере, че жените не търсят мъдрост, а нож (сила) у мъжа, както мъжете не сърце, а огледало за суетата си. На пръв поглед подтекстът е очевиден – става дума за земна любов.
Той й казва, че знае кога и как ще се преродят, като споменава, че ще дойде време да се съединят в чистотата на любовта, но това в онзи момент няма да е възможно.
Балкис също го упреква, че той говори за периода, когато са били в друго прераждане и всъщност това се отнася до света на боговете, а в тяхното настояще не може да има щастие, защото на земята „любовта е гирлянди от кръв”.
Но да видим дали е възможно Балкис, Аста и Изида да едно и също лице?
Според изворите след разлива в Черно море, което е по-късен от големия потоп, първата преселническа вълна е поела от Балканите, покрай Северното Черноморие и през Кавказ е стигнала до Месопотамия и долината на Нил. В Северна Месопотамия се намира р. Балих. Точно в близост до тази река някога е живял народ с името БАЛХАРИС. Вижда се сходството с Балкис – Савската царица. В преселническата вълна участват балкански и причерноморски народи, от които по-късно водят началото си пеласги, хуни и кимери, но и други индоевропейски народи.
Тази преселническа вълна се е състояла в епохата на Балканския неолит. Втората вълна тръгва от страната Куш (Етиопия) и е предвождана от първенецът на Хам – Нимрод. Наред с него, който е основно действащо лице във втората част на вълната се оказва и шумерският Думузи – Зиези, сочен за родоначалник на хуни и българи. Една интересна подробност е приносът ни в опитоменото в Куш (Етиопия) на магарето. Част от балухите са заселили иранското крайбрежие и долината на Инд (балухи- белуджи), други части са достигнали до Имеон (бахлики-балхики в Кашмир, бхил в Индия, бактри и балхи в Памир и Хиндукуш). В Северна Индия и днес се срещат над 300 топонима „българ”. А в Египет има поне 20 топонима „Бахария” и „бахари”.
Но има още нещо важно. Владеещият света Соломон не е могъл да откаже облога не заради красота и ума на царицата, а защото добре е познавал закона, нещо което Балкис му го напомня в началото на техния разговор. Според свещения закон, власт над тайните имат специалните родове, които могат да изгубят божието благоволение и тогава те трябва да отдадат дължимото на друг по-достоен клон на рода. Не случайно след нейното идване храмът е разрушен.
Предположение, че Савската царица е от рода Дуло правят журналистката Анна Зографова и писателят Маджаров. Зографова споменава, че династията на етиопския император Хайле Селасие, който е 256-ти потомък на легендарната царствена двойка е подарил на България по времето на Тодор Живков уникални златни ювелирни предмети и реликви като символ на уважение от страна на Етиопия, чието генетично разклонение е българско. Етиопците имали данни за народа, ръководен от царската династия Богорис от рода Дуло. През 3 000 г. пр. Хр. едно от колената на тази династия мигрира на север по реката Нил, във времето на фараона Менес име много близко до споменатия в “Илиадата” от Омир владетел на Родопите “Мемнон, цар на етиопци почтени”. Явно това е добре известно на кралската фамилия в Етиопия, която има специално отношение към България и българите.
Но това нямаше да ни даде основание да обвържем Аста, Балкис и Изида, ако не беше още едно потвърждаващо обстоятелство. Според египтологът Ердоган Ерчиван първичното име на Изида е Аст-а и по същество се чете Аст, но тук имаме и наставката, която показва, че името е женско, а името на Озирис е Аст- Ар. Само на едно място има подобно название и това е Странджа-Сакар, където тракийското племе асти е обслужвало култа към божествената двойка. Тоест има логическа връзка между всички споменати факти, която е под повърността им. Не случайно Ванга ни е съобщила, че точно в Странджа има погребана египетска принцеса. Всъщност „Изида” е профанираното от гърците Ис – Ас, както твърди българинът – египтолог Васил Добрев.
Но как Балкис има отношение към другите две същности?
Освен сходството с етнонима ни и едно от главните божества Бал, самият Бал според някои изследователи всъщност е Озирис. Той е бил изобразяван с руната кръг с точка, добре известна от българските артефакти, символ на вечността, на центрираното божествено съзнание.
Още един любопитен факт. Савската царица има много съществена роля в християнството и във финалната фаза на преобразуване на човечеството. Тя се появява като „Царица на Юга“ в Евангелие от Матей, а в Евангелие от Лука Исус Христос заявява, че тя и ниневийците ще съдят евреите, отхвърлили учението му. И тук има още едно странно съвпадение. Споменава се и това, че тя поддържа вярата на Исус Христос, което в нейното историческо време още не се е появило.
инфо: portal12.bg