Ноам Чомски е професор по езикознание в Масачузетския технологичен институт, лингвист философ, общественик, автор на книги и политически анализатор, който се смята за един от най-изтъкнатите мислители на нашето време.
Неговите книги се издават по целия свят. Особено популярен е съставеният от него списък с начини за манипулиране на човешкото съзнание, към който прибягват медиите и правителствата.
Темата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.
1. Разсейване
Основният елемент на управлението на обществото е отвличане на вниманието от важните проблеми и решения, взимани от политическите и икономическите управляващи кръгове чрез непрекъснато насищане на информационното пространство с незначителни съобщения.
Разсейването е съществено гражданите да бъдат лишавани от получаването на важни знания в областта на съвременните философски течения, напредъка на науката, икономиката, психологията и кибернетиката.
Вместо това информационното пространство бива напълвано със спорт, шоубизнес, мистика и прочее информационни съставни, основани на реликтовите човешки инстинкти от еротиката до грубата порнография и от битовите сапунени сюжети до съмнителните начини за лесна и бърза печалба.
2. Проблем-реакция-решение
Създава се проблем, някаква „ситуация”, насочена към това да предизвика определена реакция сред населението, за да може то да поиска предприемането на мерки, които са нужни на управляващите кръгове.
Например, да се допусне разгръщането на спиралата на насилието в градовете или да се организират кървави терористични актове, за да може гражданите да поискат приемането на закони за засилването на мерките за сигурност и да се проведе политика, нарушаваща гражданските свободи.
Или да се предизвика някаква икономическа, терористична или техногенна криза, за да се накарат хората съзнателно да предприемат мерки по ликвидацията на неговите последствия, дори и в нарушение на техните социални права като „необходимото зло”. Но трябва да се разбира, че кризите не се раждат сами.
3. Постепенност
За да се постигне приемането на някакви непопулярни мерки, е достатъчно те да се внедряват постепенно, ден след ден, година след година. Именно така глобално са наложени принципно новите социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на ХХ век.
Свеждането до минимум на функциите на държавата, приватизацията, неувереността, нестабилността, масовата безработица, заплатата, която не може да осигури достоен живот. Ако всичко това се бе случило едновременно, навярно би довело до революции.
4. Отсрочка на изпълнението
Още един начин да се прокара непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо” и да се постигне в момента съгласието на гражданите то да се прилага в бъдеще. Значително по-лесно е да се съгласиш за жертви в бъдеще, отколкото в настоящето.
На първо място, защото това няма да стане незабавно. На второ място, защото народът масово винаги е склонен да има наивни надежди, че „утре всичко ще се промени към по-добро и че тези жертви, които се искат от него, ще се избегнат”. Това дава на гражданите повече време, за да свикнат с мисълта за промените и смирено да ги приемат, когато времето настъпи.
5. Инфантилизация на народа
В повечето пропагандистки изказвания, насочени към широката публика, се използват такива доводи, персонажи, думи и интонация, все едно става дума за деца в училищна възраст с умствено изоставане или за умствено-непълноценни индивиди.
Колкото повече се опитват да заблудят слушателя, толкова повече се стараят да използват инфантилна реч. Защо?
Ако се обръщаш към човека така, все едно е на 12 години, то поради внушаемостта в отговора или реакцията на този човек също ще отсъства критична оценка, както е характерно за децата.
6. Залагане на емоциите
Въздействието върху емоциите представлява класически начин за невролингвистично програмиране, насочено към блокирането на способността на хората към рационален анализ като в крайна сметка изобщо към способността за критичното осмисляне на случващото се.
От друга страна, използването на емоционалния фактор позволява откриването на властите към подсъзнанието за това, че да се внедрят там мисли, желания, страхове, опасения, принуда или устойчиви модели на поведение. Заклинанията за това колко е жесток тероризмът, колко е несправедлива властта, как страдат гладните и унижените оставят зад кадър истинските причини за случващото се. Емоциите са враг на логиката.
7. Дебилизация на населението
Важна стратегия е да се постигне това хората да станат неспособни да разбират начините и методите, използвани за управлението им и подчиняването на своята воля.
Качеството на образованието, предоставяно на низшите обществени класи, трябва да бъде колкото се може по-посредствено, за да може невежеството, отделящо ниските обществени класи от висшите, да остава на равнище, което низшите да не могат да преодолеят.
8. Да се въведе модата да си посредствен
Властите се стремят да внедрят мисълта, че е модерно да си тъп, пошъл и невъзпитан. Този начин е неразривен с предишния, така че всичко посредствено в съвременния живот се появява в огромни количества във всички социални сфери – от религията и науката до изкуството и политиката.
Скандалите, жълтите вестници, магията, съмнителният хумор и популистките акции, всичко това цели едно и също нещо: да не допуска това хората да имат възможност за разширяване на съзнанието си до безкрайните простори на реалния свят.
9. Култивиране на чувството за вина
Още една задача е да се накара човекът да повярва, че единствено той е виновен за собствените си нещастия, които се случват заради недостига му на умствени възможности, способности или полагани усилия.
В резултат вместо да въстане срещу икономическата система, човек започва да се занимава със самоунищожение, обвинявайки за всичко самия себе си, което да го доведе до състояние на униние, водещо покрай другото и до бездействие.
10. Отлично познаване на човешката природа
За последните 50 години успехите в развитието на науката доведоха до образуването на растящ разрив между знанията на простите хора и сведенията, които притежават и използват властващите класи.
Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, системата е получила на свое разположение най-напредналите знания за човека в областта както на физиологията, така и на психиката. Системата успя да научи за обикновения човек дори повече, отколкото самият той знае.
Това значи, че в повечето случаи системата притежава по-голяма власт и управлява хората в по-голяма степен, отколкото те себе си.
А вие забелязвали ли сте тези методи в действие?
Превод: В.Сергеев
Източник: Поглед