Home Любопитно Страната, която е покрита със свещено злато

Страната, която е покрита със свещено злато

от izumitelno
0 коментар 72 преглеждания

Сред своите съседи Мианмар е известна като „златната земя“. И когато летите към някой от големите ѝ градове като Мандалай и Янгон, лесно се разбира защо. От небето можете да видите искрящите златни ступи и пагоди, пръснати из провинцията или сгушени на някоя оживена градска улица.

На земята няма да можете да ходите дълго пеша без да се натъкнете на позлатен будистки храм. Най-големите са върху хълмове в центъра на градовете, а най-малките са скрити в основата на стари дървета пред домовете на хората.

 

Снимка на Myo Min Kyaw от Pixabay 

Почти всички храмове са украсени със злато, в цялата страна има хиляди, информира Би Би Си.

През сърцето на златната земя тече река Иравади. По бреговете ѝ сякаш е събрана цялата същност на Мианмар (известен също и като Бирма) – масивни храмове върху хълмове, мусонни облаци над планини, покрити с джунгли и наводнени долини с къщи, крепящи се на прътове над водата.


Според Mandalay Business Forum, по хълмовете около Мандалай има над 700 златни храма, които могат да се видят от реката. А около град Баган, по-надолу по реката, останките от 2200 храма и пагоди са пръснати по хоризонта.

 

Снимка на LuisValiente от Pixabay 

В своя разцвет между 11 и 13-и век Кралство паган (известно и като Баган) е било дом на над 10 000 храма. В този период будизмът се разпространил в Мианмар, макар че началото на будизма е преди повече от 2000 години.


В Мианмар златото е свещено. Близо 90% от населението са будисти и златото е от огромно значение за тях, защото то представлява слънцето, което се свързва със свойства като знание и просветление.

 

Снимка на Peggy und Marco Lachmann-Anke от Pixabay 

Бирманците принасят даро на Буда като украсяват храмовете в страната със злато.

„Златото е много ценно в Мианмар, защото можем да го намерим в много реки. То е част от нашата земя, лесно е да се намери и затова го даряваме на Буда“, обяснява Стху Хтун, туристически водач от Янгон.

Но златото не се използва само в храмовете. Привързаността към него е толкова дълбока, че то може да бъде открито в много други неща от традиционната медицина до кремове за лице, а понякога дори се прибавя към храната и напитките.

При специални поводи може да се добави златен лист към задушен ориз и фасул или към местните спиртни напитки. Златото е буквално част от земята и хората.

„Използваме банан и златен лист за маска за лице. Много е хубаво за кожата. След три до пет минути златото изчезва. Мисля, че то отива в кожата и ни дава усмивките“, казва Хтун.

Някои от най-големите източници на злато са мините близо до Мандалай и в наносите в реките Иравади и Чиндвин, където хората все още пресяват за злато, въпреки новите технологии, които ускоряват процеса.

Търговски обучения - myjobistosell.com

Живакът се използва за изолиране на златото от пясъка на дъното на реката, но замърсяванията с живак засягат популацията на рибите и здравето на хората, търсещи злато. Има и незаконна миньорска дейност.

В центъра на Мандалай има район, наречен „кварталът за изчукване на злато“. Там има мъже, които по цял ден бият златото с чукове, оформяйки го на фини листове, на температура 30 градуса през лятото и влажност 70%.

Тези мъже използват 3-килограмови чукове, с които удрят златото, поставено между бамбукови хартии на голям камък. Кованото злато се реже на малки парчета и се удря отново – общо три пъти, като последният път трае пет часа и изисква физическата сила на седем мъже.

След като златният лист се изреже на квадрати от жените, то се пакетира в бамбукова хартия и се продава като дар за Буда. Жените често слагат златен лист на резбовани дървени декорации на Буда или животни като слонове, които първоначално се лакират в черно.

Златото не се слага само на храмове и орнаменти. „Понякога слагаме злато на банани и кокоси, за да направим дар за духовете“, обяснява Хтун.

Хората дори го слагат върху себе си заедно с паста от стрито дърво тханкха на лицето си като защита от слънцето, а понякога като декоративни шарки. Добвят злато и за да озарят кожата си.

В миналото, а и днес, златото се използвало като валута на Мианмар. При политическата и икономическата нестабилност златото, за разлика от местната валута кият, запазва стойността си.

Според местните, бирманците не си правят спестовни сметки в банките, а купуват злато. То служи или като средство за осигуряване на благосъстояние в следващия живот или за да се пази под формата на бижута или малки парчета за подсигуряване на настоящия живот.

По ъглите на улиците и в най-малките градове има магазини за злато, където могат да се закупят такива активи.

След десетилетия на изолация заради потиснически военен режим, Мианмар едва наскоро се появи на картата като дестинация, отворена за туристи. А в туристическите райони будизмът изглежда ръководи всеки аспект на живота.

В 4 ч. всяка сутрин в Махамуни Пая в Мандалай – един от най-свещените храмове в страната, е пълен с хора. Монасите изпълняват церемония, при която мият лицето на голям златен Буда.

Хората си купуват златни листове, които струват 2000 кията (около 1,20 евро) за пет квадратчета, на сергии в храма и се редят на опашка, за да ги залепят на огромния Буда като подарък.

„Ние винаги искаме да дадем още и още на Буда. Строим още и още храмове и пагоди, за да можем да ги покриваме със скъпоценното злато от нашата земя“, завършва водачът.

 

източник: pochivka.blitz.bg

loading...

Може да харесате още

Оставете коментар