На хълм почти в центъра на български дунавски град се намира крепост, чиито руини се издигат на стратегическо място, разкриващо невероятна гледка на изток, запад и север. Хълмът е укрепен далеч в миналото.
След варварските нашествия от средата на 3-и век, на хълма Калето е изградена крепост. На около 150 м югозападно от върха на хълма са открити два сегмента от крепостна стена и външна кула. Тази стена е построена на склона на хълма и вероятно го е опасвала целия, а градежът й е характерен за времето след 4-и век.
Оказа се, че тази крепост е била използвана за резиденция от прословутия влашки владетел Влад Цепеш, по известен като Дракула. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров.
Крепостта се намира почти в центъра на Свищов, а от 15 май там започват разкопки.
По думите на археолога влашкият владетел е превзел крепостта през 1461 година. Граф Дракула е живял там известно време, а битката между него и турците за Свищов е била доста ожесточена.
Основната цел на предстоящото проучване е развитието на културния туризъм. То се финансира с 30 хиляди лева от Община Свищов. Професорът определи като парадокс фактът, че у нас няма паметници на онези забележителни войводи, които до последно са се съпротивлявали на османското нашествие. Той заяви, че ще предложи след разкопките да бъде съграден такъв паметник в местността. Защото Свищовската крепост е една от малкото в страната, оказали съпротива. Пред заплахата да бъде опожарена и разрушена свищовският гарнизон е бранил до последно вярата и царството на цар Иван Шишман.
В годините назад единствените разкопки на местността са правени през 1961 г. от Въло Вълов. Той открива части от замъка, който е доста добре запазен. Но според Овчаров разкопките са били частични и не са имали за цел проучването на цялата бивша резиденция на Дракула.
Сега се предвижда да бъдат възстановени и разчистени крепостните стени и да се разкрие средновековният пласт на крепостта. Професорът се надява скоро замъкът да се превърне в туристическа атракция.
След завладяването на крепостта, в нея е настанен постоянен турски гарнизон. Калето е отбелязано и върху картата на Фра Мауро от 1459 г. под името Sisco. През 14-15 в. тя се споменава във връзка с походите на унгарския крал Сигизмунд (1396 г.) и на Владислав Варненчик (1444 г.). По-достоверни и подробни данни за крепостта се намират в съчиненията на турските хронисти и пътешественици от 17 в. Хаджи Калфа и Евлия Челеби.
В 1791 г. градът се споменава в репортажи на чуждестранни журналисти по повод Австро-турската война от 1787-1791 г. и подписването на Свищовския мир между воюващите в конфликта страни. За последен път сред историческите извори крепостта се споменава във връзка с Руско-турската война от 1806-1812 г., когато турският гарнизон капитулира без съпротива на 1.IХ. 1810 г. и ген. Каменски заповядва да се запали градът, да се разруши до основи укреплението и да се взриви цитаделата. След този погром турците я изоставят, но крепостта съществува още дълго време, като полуразрушен архитектурен комплекс.
Окончателното й разрушаване става в средата на 19 в., когато камъните й се използват за построяване на турската казарма “Ени къшла” през 1850 г.
инфо: pochivka.blitz.bg