Сарисаринама е планина с плосък връх, наричана тепуи, която се намира във Венецуела, близо до границата с Бразилия.
Името на планината идва от легенда на местните индианци, според която зъл дух живее в пещери в планината. Понякога той поглъща хора и при това се чува ужасяващ звук, наподобяващ “сари”.
Планината се намира в един от най-отдалечените райони в страната, а най-близкият път е на стотици километри. За разлика от други подобни планини, Сарисаринама е силно залесена с огромна гора, изцяло покриваща върха й.
Тази изолирана екосистема е дом на многобройни ендемични видове растения и животни.
Най-отличителните черти на Сарисаринама са нейните гигантски дупки – четири на брой, като най-голямата, наречена Сима Хумболт, е с ширина до 352 метра и дълбока 314 метра.
В най-долната си част тя се разширява до 502 м. Другата добре известна яма е Сима Мартел, която е също толкова впечатляваща със своите 248 м дълбочина.
И двете дупки са приблизително кръгли и се намират само на 700 метра една от друга. Гледката им от въздуха е зашеметяваща.
Дупките са открити през 1961 г. от пилота Хари Гибсън, но първата експедиция до мястото е организирана през 1974 г. Екипът, състоящ се от множество изследователи, се спуска в ямата с въжета, само за да разбере, че измъкването изобщо не е лесно.
След няколко дни екипът прави отчаян опит да редуцира гигантските дървета така, че да се направи открита площадка за хеликоптер. В крайна сметка те използват кабелни стълби, за да се измъкнат, но никой не знае колко редки видове растения са ненужно унищожени.
Втората експедиция е организирана след две години и е много по-подготвена от първата. Именно те откриват третата дупка – Сима де ла Лувия, която представлява пещера от кварцит.
За около две десетилетия Сима де ла Лувиа остава най-дългата известна на човечеството подобна пещера в света – 1.35 км.
