Над 5 хиляди пещери са открити до днес в България. Най-интересните и красивите от тях са изследвани и отворени за туристи. Ето десет от най-забележителните:
Леденика
Намира се в близост до Враца, във Врачанския Балкан. Дълга е 300 м. Пещерата е била известна още по времето на османското робство. Овчарите са я използвали за да съхраняват вътре овче мляко.
Наречена е Леденика заради ниската й температура във вътрешността – около 8 градуса, както и заради красивите ледени форми, които се образуват в залите й през зимата. Пещерата има десет зали, като в най-голямата – Концертната, се провеждат концерти заради невероятната й акустика.
Снежанка
Разположена е в Родопите, в близост до град Пещера. Дължината й е 145 м, с постоянна годишна температура 9 градуса. Името на пещерата идва от снежнобелия синтър във вътрешността й. Траките са я ползвали като убежище от врагове.
Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост.
Дяволското гърло
Тя е пропастна пещера, формирана вследствие на пропадането на земните пластове. Намира се в Родопите, близо до Триград. Името на пещерата идва от формата на изхода й, наподобяващ дяволска глава. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си Евридика.
Бачо Киро
Това е една от най-посещаваните пещери у нас. Намира се близо до Дряновския манастир и град Дряново. Дължината й е 3500 м. Температурата във вътрешността й е постоянна – 13 градуса. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра.
Духлата
Това е най-дългата пещера в България. Намира се в югозападната част на Витоша, близо до пернишкото село Боснек. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа.
Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи.
Ягодинска пещера
Намира се в Родопите, в близост до Триград. Дълга е 10 км и е разположена на три етажа. Тя има постоянна температура от 6 градуса. Входът и изходът са изкуствено прокопани тунели. В пещерата е открито древно жилище на майстори-грънчари. Обитателите са принудени да напуснат своя дом след срутване, причинено от земетресение.
Пещерата е уникална със своите безброй сталактити, сталагмити, сталактони, „леопардови кожи“ (различно оцветени скални слоеве), пещерни перли. В същата зала се са състояли 103 сватби.
Магура
Тя се намира в Северозападна България, близо до белоградчишкото село Рабиша. Това е една от най-големите пещери в България – общата дължина на галериите ий е 2.5 км. Най-голямото по площ вътрешно езеро у нас се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро.
В едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания във Франция. По стените на пещарата могат да се видят рисунки от няколко исторически епохи.
Деветашка пещера
Разположена е на около 15 км от Ловеч, близо до село Деветаки. Дом е на хиляди прилепи. В Една от залите на пещерата – Олтара, са открити някои от най-интересните останки от времето на неолита по българските земи.
Деветашката пещера е известна и с многообразието от обитатели. Тук живеят 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, 34 вида бозайници и 9 вида прилепи. В миналото пещерата е използвана за съхранение на храни от държавния резерв.
Съева дупка
Намира се близо до ловешкото село Брестница. Тя е считана за една от най-красивите пещери на България. Най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Средната температура в пещерата е 7-11 градуса. Дълга е 205 м. На 70 метра под земята в нея тече река, за която се смята, че е на около 3 млн. години.
В пещерата се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтити и дендрити. Заради идеалната акустика на залата Хармана в нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова и други. Пещерата носи името на братята овчари Съю и Съйко, които я открили случайно. Съева дупка е уникална със своите цветове — зелено, кафяво и бяло.
Ухловица
Намира се в близост до Смолян в Родопите. Името на пещерата идва от думата „улулица“ – птица от семейството на совите. Дълга е около 460 м, средната й температура е 11 градуса. Посещава се от средно 3000 души на година. В края й се намира леденият Бял водопад. В Ухловица се срещат коралити.
Снимки: Уикипедия