Стане ли въпрос за някои исторически събития, неминуемо се питаме как никой не е успял да ги предвиди. Често обаче предупреждения действително имало. Просто нямало кой да се вслуша в тях.
Били Мичъл
Били Мичъл е генерал в армията на САЩ и герой от Първата световна война и е считан от мнозина за основоположник на американските военновъздушни сили.
Мичъл разкрил най-голямата слабост на САЩ срещу въздушни нападения – още през 1925г. той посочил, че вражеска страна, да кажем Япония, би могла да нападне внезапно американска база, да кажем Хавай, тъй като наличието на множество малки острови в Тихия океан би позволило подготовката за подобна атака да остане незабелязана. С други думи, той предсказал събитията в Пърл Харбър години по-рано.
За съжаление, по това време Мичъл бил изправен на военен съд за проява на публично неуважение към висшестоящи офицери, които обвинил в небрежност. Процесът получил широка гласност и Мичъл бил дискредитиран.
Фердинанд Фош
Фердинанд Фош е френски военен и герой от Първата световна война.
След края на войната и подписването на Версайския договор през 1919г. Фош все още смятал Германия за заплаха. Според него единственият начин да се отслабят немските армии бил да се окупира перманентно областта Рейнланд, чието стратегическо разположение им дало огромно предимство по време на войната. Думите на Фош били „Това не е мир; това е примирие за 20 години.”
Президентът на САЩ Удроу Уилсън и министър-председателят на Великобритания Дейвид Лойд Джордж обаче сметнали предложението на Фош за твърде крайно и решили, че 15-годишна окупация щяла да бъде достатъчна.
20 години и 65 дни по-късно било поставено началото на Втората световна война. Фош не доживял да види сбъдването на предсказанието си – той починал през 1929г.
Исороку Ямамото
Исороку Ямамото е японски адмирал от Втората световна война и организаторът на атаката над Пърл Харбър. Освен това е известен с публичното си несъгласие за обявяване на война на САЩ.
Ямамото планирал атаката над американската база, тъй като му било заповядано, но още от началото дал да се разбере, че не смятал действията за резултатни в дългосрочен план. Според него японският флот щял да спечели време и възможност да установи контрол над ключови тихоокеански острови за около година, но след това жертвите и военната мощ на САЩ щели да си кажат думата. Оказал се прав – шест месеца по-късно японците загубили битката при Мидуей, която се оказала повратна точка на войната в Тихия океан.
Макар Ямамото да изпълнявал безупречно задълженията си, той направил съменията си по въпроси като окупацията на Китай и съюза с Германия публично достояние. Като резултат, голяма част от японското общество го смятала за слабохарактерен, въпреки че той не загубил положението си сред военните.
Нелсън Рокфелер
Нелсън Рокфелер е бизнесмен, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на републиканците през 1964г., когато обаче решението му да сключи брак само година след развода с предишната си съпруга го лишило от подкрепата на собствената му партия.
След като Рокфелер загубил популярността си, Републиканската партия издигнала Бари Голдуотър като кандидат за президент. Когато получил шанс да говори на националното събрание на партията, Рокфелер заявил, че Голдуотър няма как да бъде избран, тъй като възгледите му били прекалено деснопартийни. Фактът, че никога не сте чували за президент Голдуотър, говори достатъчно – той бил напълно сразен на изборите, след като опонентите му го дискредитирали като милитарист.
Трудно е да се опише обаче колко непопулярен станал Рокфелер след промените в личния си живот – той получил едва 5 минути да направи изказване на събранието на партията, но изминали цели 16, преди неодобрителните възгласи и освиркванията да стихнат.
Марта Мичъл
Марта Мичъл е съпругата на Джон Мичъл, министър на правосъдието в правителството на Никсън.
Двамата се развели през 1972г. Същата година избухнал и скандалът Уотъргейт. Именно Джон Мичъл контролирал средствата, използвани за подкупи на петимата мъже, проникнали в щабквартирата на Демократическата партия. Нямайки какво да губи, Марта опитала да предупреди за аферата и конкретно за участието на бившия си съпруг.
Тя обаче имала проблем с алкохола, за който партията се погрижила да узнаят всички медии. За всеки случай й била поставена и диагноза за психично заболяване. Тя починала през 1974г. и така и не станала свидетел на разкритията по аферата и разследването на участниците, включително бившия й съпруг.