6 неоспорими доказателства, че е хубаво да си българин

Хубаво ли е да си българин?

И през екрана на компютъра ви виждам лицата с повдигнатите в съмнение вежди. Че как така ще е хубаво да си българин?! Подигравам ли се?!
Ми то никога не е било хубаво, защото си знаем, че българите сме (тука плюнча пръсти и започвам да отброявам): мързеливи, нагаждачи, завистливи, злобни, бедни, глупави, лесни за манипулиране, маргинали, рая, мърша (цитирам П.Р.Славейков).

Знаем си още, че сме ретроградни и зависими, че не си уважаваме културата, историята, държавата, природата, децата, старите хора, жените, болните. Хубавото в цялата тая работа със самопризнанията обаче е, че си признаваме всички негативи. И още, че сами си се хокаме. Което не значи, че работим за промяната, де. Няма да си разваляме имиджа, я!

Ами хайде стига вече! След като така и така сме българи и това няма как да се промени, не е ли по-добре да видим хубавите страни на тази божествена предопределеност? И най-после да осъзнаем, че българщината определено си има и добри, че даже и полезни страни. Вижте!

Да си българин е екзотично

На всеки умерено пътуващ сънародник това му се е случвало. Някъде по света си, компанията е интернационална, запознаваш се с всички и в един момент някой пита откъде си. Ти си знаеш, че това е важен момент, затова с по-висок тон и добра дикция изричаш „Ай ем фром Бългерия“. В 99% от случаите задалият въпроса рязко се оживява и с нескрита изненада в гласа пита отново „Оу, откъде?!“. „От България“ отговаряш още по-бавно и ясно.

Мигът е звезден, защото изведнъж и всички останали, чули с половин ухо странното наименование на географското място, откъдето идваш, се размърдват с любопитство. Ти потретваш името на страната си, като този път се чувстваш длъжен да дадеш малко повече геополитически контекст и започваш да описваш в коя част на Европа сме, с кои по-известни страни граничим и как сме принадлежали към бившия социалистически лагер.
Събеседниците ти стоят ококорени и силно заинтригувани от загадъчния топос, който трябва да локализират върху глобуса. Само си помислете за колко други страни се отделя такова усилие и внимание от страна на една интернационална група от хора?

Ами не са много, така че определено можем да смятаме, че да сме българи си е екзотика. Което означава, че априори сме едни гърди напред спрямо онези от масово познатите държави. Така де – някой като каже, че е от Италия например, какво повече да го питаш и защо да ти е интересно?! Ми италианец като италианец – пица, паста, манджаре и Берлускони, ей ти го на! Ама па българин…

Към българина има естествен респект

Като следствие от трудното разпознаване на мястото, откъдето идваме, често чужденците принципно се притесняват от нас. Попадала съм сред хора, които са изпадали в истинско изумление, че ходя на два крака, не съм неграмотна, незабулена и мога да се изразявам със сложни съставни изречения. Това, слава Богу, все по-рядко се случва, но пък добрата му страна е, че като всяко непознато нещо, и това става и център на внимание.

И понеже чуждата аудитория често има чувството, че те превъзхожда априори, когато осъзнае, че съвсем не е така, силно се подтиска.

Преди години на едно интернационално гости в Париж се заговорихме за един специален вид японски театър, който в онзи момент имаше гастрол във френската столица. Оказа се обаче, че предната седмица същата трупа беше гостувала и в София, та аз бях единствената в онази компания, която реално вече беше видяла спектакъла, при това в България.

Като разбра това, домакинът на всеослушание заяви: „Какво доживяхме – преди Париж нещо вече да е гледано в България!“ Думата „България“ беше произнесена с онази интонация, с която ние казваме например „На Мачу Пикчу в царевицата“ или „На г.за на географията“. „Е, приятелю, добре дошъл в двайсет и първи век!“, възкликнах аз (с нескрито задоволство).

България е лагер за оцеляване

Даже не просто лагер за оцеляване, а такъв за оцеляване в екстремни условия. Само си помислете в рамките на един четиридесет и няколко годишен живот какви неща е научил един средностатистически сънародник!

Първо, той знае какво е режим на тока и водата и може да вземе душ с измиване на коса с две пластмасови бутилки от по литър и половина хладка вода.

Второ, на българина му е ясно какво е със заплатата си сутринта да можеш да купиш хиляда хляба, а вечерта на същия ден – два.

Трето, за българина няма въздух, в който да не може да диша. Дали ще е обгазяване в Русе или мръсен въздух в София, Варна и Пловдив, той му изнамира едва останалите молекули кислород и тихо и кротко си ги издишва.

Четвърто, нашият човек знае също така какво е протест, гражданска активност, блокиране на център от таксиметрови шофьори, запречване на магистрала от тирове, палатков лагер на граждани, мирно шествие, яхнат протест… Знае също, че обикновено нито едно от тези неща не работи съвсем.

Българинът оцелява с малко пари, върла администрация, разхайтена здравна система, лошо образование, високи цени, слабо управление. Това го прави супер устойчив на всякакви природни и социални бедствия, които не могат да му предложат и една десета от това, в което той ежедневно е трениран. Затова и за българина всяка емиграция е като лятна ваканция, в която просто трябва да си намериш работа.

Българите разбираме от всичко

Не съм и грам иронична, напротив! Това е следствие от предишната точка. Помислете си само колко много неща, за които хората по света викат специалисти, у нас си ги правим сами!

Лично аз (при това като жена!) знам например как се боядисва с латекс, как се слага силикон в банята, как се обръщат прозорци, какво се прави, когато изгори бушон, как се претърсва покрив, кои са първите действия при наводнение, как се слага кисело зеле и се прави туршия.

При това тези знание не помня кога точно към ги получила, защото май сякаш винаги съм си ги имала. Просто съм си израснала с тях – така както се е случило и с всички други българи.

Ние сме… добре де, бяхме добре образовани

Истина е, че някога образованието ни беше силно политизирано, но пък природните науки ги научавахме като хората. Допреди двайсетина години все още можехме да се похвалим със завидна обща култура. Това е причината активните днес 40-50-годишни българи, които по един или друг начин ни представят по света, да са истински ренесансови умове в сравнение с повечето местни хора.

Не знам дали е заради трудното достигане до информация по време на соца или поради тогавашното разбиране, че единственият начин да си относително умствено свободен, е да учиш, но онази мода да си възпитан и интелигентен към днешна дата все още работи в името на добрия български имидж.

Българинът е силно адаптивен

Колкото и да си обичаме традициите, Балкана, Черно море, Левски и хорото, ние сме изключително приспособими към нова среда. Освен това имаме и чудесното качество колкото и да не спазваме родните си закони, когато сме си у дома, да следваме стриктно чуждите такива, когато сме на гурбет или туризъм.

Разбира се, изключвам криминалния контингент, който се подвизава по света с български паспорти. Говоря за онези дребни бг тарикати, които карат по трамвайните релси в София, хвърлят боклуците си през балкона, крадат по малко ток за отопление на личните си басейни например и могат да си присвоят я парче от земята на съседа, я къщата му.

Същите тези обаче, попаднали „на Запад“ или „отвъд океана“, прегръщат правилата с две ръце и здраво се държат за неопетненото си емигрантско досие. Така че дай ни на нас закони и органи, които добре следят за спазването им, и ни припознай като най-съвестните граждани на света!

Накрая, когато, надявам се, повдигнатите в съмнение вежди вече са се разпънали от бликнала национална гордост, нека си припомним и най-важната причина да имаме самочувствие като българи. И тя не е в мартениците, зелевите сармички, Левски, Стоичков, Джон Атанасов, розовите домати и красивите жени.

Тя е в простия факт, че сме древно племе с бутикова численост, което въпреки изконния си инстинкт за самоунищожение и вътрешно вредителство, продължава да съществува.

Така че, има надежда!

Източник: novini.london