Най-различни легенди и други необичайни релефи напомнят за потъналия континент Лемурия, който се е простирал чак от Индия до Австралия.
Също като Атлантида, тази земна маса изчезва при мистериозни обстоятелства преди десетки хиляди години.
Към края на 19 век английският геолог Филип Склейтър създава идеята за потънал континент на име Лемурия.
Макар и подобно вярване да не е било новост, изследователят предоставя доказателства, които дори щели да бъдат одобрени от научната общност по онова време.
В статия, озаглавена „Бозайниците на Мадагаскар”, Склейтър отбелязва, че Мадагаскар и Индия изобилстват с фосили на лемури, докато в континенатлна Африка и Средния изток няма някакви.
Въз основа на това наблюдение той предполага, че Индия и Мадагаскар в определен момент от времето са образували по-обширен континент, който той нарича „Лемурия”.
Науката по-късно приема идеята за континенталния дрифт, така че един потънал континент би бил по-малко вероятен спред новите стандарти.
Дори и така, концепцията за потънал древен континент остава жива, тъй като има множество енигми в областта, които сочат в такава посока.
Първата аномална зона, която намеква за митичния континент Лемурия, е „Адамовият мост”, известен още като „Мостът на Рама”, на името на легендарния си строител.
Това, което е останало от него, е мистериозна ивица от пясък, комбиниран с чакъл, простираща се на повече от 40 километра от континентална Индия до Шри Ланка.
Първоначално се е смятал за естествено образувание, но сателитни изображения, пуснати от НАСА, разкриват, че той всъщност би могъл да е мост, пропаднал под повърхността на океана.
Легендата разказва, че Рама построил колосален мост, по който да преведе армията си до Ванара, или хората-маймуни, през водната маса, разделяща царството му от остров Ланка, където съпругата му Сита била в плен.
Може да е само приказка, но е по-вероятно да има някаква истина в нея, като се има предвид, че мистериозните останки наподобяват потънал мост.
Тамилите са етническа група, която силно вярва в съществуването на Лемурия, макар и да имат собствен термин за нея, а именно Кумари Кандам. Популацията на Тамилите понастоящем наброява над 76 милиона души.
Те се простират през цяла Шри Ланка, Индия, Мавриций, Сингапур и Малайзия, а езикът им се счита за един от най-старите писмени диалекти в света.
Според тяхната теория на сътворението те са потомци на старите Пандиянски царе, които царували над част от земята, която била погълната от океана в древни времена.
Тамилите твърдят, че царството на прадедите им се простирало по целия Индийски континент и че цивилизацията им е най-старата в света.
Когато Кумари Кандам бил наводнен, жителите му се пръснали във всички посоки и допринесли за основаването на много цивилизации, които последвали.
Поради това се вярва, че този отдавна забравен и потънал континент е бил люлката на цивилизацията.
Според геолозите Лемурийският континент е бил разделен някъде към края на Мезозойската ера поради покачване на водите.
Индийският национален институт по океанология разкрива в изследване, че преди приблизително 14 500 години морското равнище е било 100 метра по-ниско и постепенно се е покачвало поради глобалното затопляне, докато периодични потопи не покрили значителна част от земната маса.
Това от своя страна довело до изчезването на много крайбрежни цивилизации, в нашия случай Лемурия, или Кумари Кандам.
„Екваториалните региони винаги са били податливи на природни катастрофи, като заметресения и изригвания на вулкани”, обяснява професор Карстен Сторедвед от Бергенския университет в Норвегия.
Тези тектонични процеси изиграли важна роля в изчезването на древния континент, познат на западните учени като Лемурия. Шри Ланка, заедно с Индия, Индонезия и Малайзия били част от този континент. Много острови в Тихия и Индийския океан са останки от този континент, който в древни времена покривал цялата площ на деншния океан.
„…описанията на катаклизъм в ранната литература, когато земята внезапно се е озовала под вода, са логични. Но те трябва да се докажат с научни факти. Това може да бъде направено с помощта на анализ на морското дъно, който е възможно да бъде извършен. Съвременните теории намират подкрепящи доказателства, както в древната литература, така и в историята на езика…”
С толкова много технологии под ръка би изглеждало разумна задача да се открият руините на този приказен континент, но дъното на океана е негостоприемно място с чести промени в резултат от вулканична активност, земетресения и ерозия.
Може никога да не открием руините на древната Лемурия, но легендите за нея ще продължават да кръстосват планетата в тази нова епоха на информацията.
И кой знае, може би един ден всеки човек ще има възможността да стане любител археолог и накрая да извади на бял свят преломни аспекти на отдавна забравеното ни потекло.
От книгата на Франк Джоузеф „Изгубената цивилизация на Лемурия: Възходът и падението на най-старата култура на света”.
Източник: Последен век