Човечеството е унищожило 68% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби за по-малко от половин век, сочи новият доклад на природозащитната организация WWF „Жива планета“ 2020. Учените предупреждават, че скоростта, с която експлоатираме Земята, надвишава способността ѝ за възстановяване: в резултат 3/4 от земната повърхност, която не е покрита с лед, вече е значително променена, по-голямата част от океаните са замърсени, а 85% от площта на влажните зони е загубена.
Биоразнообразието изчезва с различна скорост на различните места по света. Най-поразителен е спадът от 94% в тропическите райони на Южна Америка. Основни причини за него са трансформирането на тревните местообитания, саваните, горите и влажните зони, свръхексплоатацията и климатичните промени. Докладът заключва още и че сладководното биоразнообразие намалява далеч по-бързо от това в океаните или горите: със свиването на влажните зони обитаващите ги популации изчезват средно с 4% годишно от 1970 г. насам. Според учените най-засегнат е животът в сладководните водоеми на Латинска Америка и Карибите.
„Загубата на биоразнообразие е не само екологичен проблем. Това е и проблем на развитието, икономиката, глобалната сигурност, етиката и морала. Става въпрос за нашето оцеляване. Биоразнообразието играе критично важна роля в осигуряването на храна, вода, енергия, лекарства и други генетични материали, а също и за регулирането на климата, качеството на водата, замърсяването и климатичните явления“, каза генералният директор на WWF International Марко Ламбертини.
Докладът „Жива планета“, който излиза веднъж на всеки две години, показва, че най-важната пряка движеща сила за загубата на сушата през последните няколко десетилетия е промяната в земеползването и най-вече превръщането на естествените местообитания в земеделски земи; докато основният проблем в океаните е свръхуловът. Учените очакват негативното въздействие на климатичната криза тепърва да се усилва през идните десетилетия. Почти 1/5 от дивите животни са в риск от изчезване до края на века само заради промените в климата, като най-високите нива на заплаха се очакват в райони, особено богати на биоразнообразие.
„Начинът, по който произвеждаме храната си, по който генерираме енергия, сляпото пренебрегване на природата, заложено в настоящия ни икономически модел, оказва натиск върху околната среда и води след себе си катастрофални последици. Ковид-19 е естественият резултат от счупената ни връзка с природата, който ясно ни показва, че няма здраве без здрава планета. Време е да откликнем на предупредителния сигнал, който природата ни изпраща и да започнем да трансформираме света по един устойчив начин“, каза ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Затова WWF обедини сили със своите партньори от Move.bg, Грийнпийс и Института по кръгова икономика в името на „зелен рестарт“ на България. Коалицията събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталната комуникация, климата и енергетиката. Те работят заедно, за да предложат на правителството идеи за модерна и успешна икономика, която използва разумно и щадящо ресурсите, предоставени ни от природата.
източник: obekti.bg