Д-р Джеймс Марион Симс е една доста спорна личност от миналото.
Той носи заслуги за напредъка на медицината в сферата на гинекологията, където допринася с нови инструменти и хирургически методи и е считан от мнозина за „баща на съвременната гинекология“.
От друга страна начинът, по който открива новостите в тази сфера, днес се счита за доста нехуманен и жесток – той осъществявал своите болезнени експерименти върху робини от афроамерикански произход.
Днес лекарят има статуи на много места из САЩ, но поддръжници на медицинската етика, историци и различни общности се борят тези паметници да бъдат премахнати или посветени на всички тъмнокожи жени, дали живота си за напредъка в медицината.
Джеймс Симс е роден в Южна Каролина през 1813 г.
и навлиза в медицинските среди във време, когато лекарите не са изпълнявали сложни процедури, каквито изпълняват днес. След като става асистент на един лекар, изкарва тримесечен медицински курс и учи година в медицински колеж, младият Симс отваря свой кабинет в Ланкастър, Пенсилвания.
След известно време там се мести в Монтгомъри, Алабама, където търси ново начало, след като първите му двама пациенти умират.
В Монтгомъри лекарят започва своята практика с роби
По-леките случаи на заболявания сред робите в градчето се лекували в рамките на плантациите, но по-тежките били изпращани директно при Симс, който да ги излекува и да помогне те да продължат да раждат деца и да носят печалба и още работна ръка на собствениците си.
Както повечето лекари през XIX в., Симс не се интересувал от това да лекува жени. Всъщност да преглеждаш и лекуваш репродуктивната система на жената по това време се е считало за крайно обидно и ужасно нещо.
Един случай на жена, паднала от кон, която имала силни болки в гърба и таза, обаче събужда интереса му. Единственият начин да се погрижи за жената бил да погледне какъв е проблемът през нейните полови органи.
За да успее да го направи, му се налага да измисли предшественика на съвременния вагинален разширител – оловната лъжичка. А самият случай, при който установява, че проблемът е фистула (аномален вроден или придобит канал, от който изтичат различни секрети от органи и гноен разпад на тъкани), го подтиква да измисли метод за справяне с проблема.
Изобретението на Джеймс Симс
Дълго време опитите на Симс да оперира фистула били без никакъв успех. След четири години и 30 операции без упойка върху една и съща пациентка – 17-годишната тъмнокожа робиня Анарха, той успява да усъвършенства метода си. Тогава започва да практикува и върху бели жени, но само и единствено с анестезия.
Расистките възгледи на Симс се разгръщат не само в средите на гинекологията
По време на цялата си медицинска практика лекарят е осъществявал експерименти и върху тъмнокожи деца роби, за да открие начин да пребори тетануса.
Той е смятал, че афроамериканците са по-малко интелигентни, защото черепите им растели по-бързо и плътно около мозъка. Това го кара да се опита по оперативен път да „разхлаби“ костите в главите им.
През 50-те години на ХIХ в. лекарят се мести в Ню Йорк,
където отваря първата женска болница. Там той продължава със своите експерименти върху пациенти. Когато някой починел, Симс приемал, че вината е в грижата, която „черните съпруги и майки“ са полагали за болния. Той не смятал, че някой от неговите методи може да бъде отговорен за смъртта на пациентите му.
Д-р Джеймс Марион Симс наистина е допринесъл за развитието на медицината,
но по-голямата част от медиците по света смятат, че цената за това е била твърде висока.
Според много лекари експериментите му са били твърде нехуманни и жестоки и не може той да бъде виждан като герой на медицината.
инфо: vesti.bg