Защо лошите новини ни привличат повече? И защо не можем да спрем да ги четем и слушаме

Всеки ден поглъщаме безкраен поток от информация, което влияе и променя мисленето, поведението и дори емоциите ни. Ако се улавяте, че сте станали зависими от новинарските емисии, основен акцент в които през последните месеци е вирусът, вероятно имате нужда да разберете колко сериозни последствия има това върху психичното ви здраве.

Важно е да намерите баланса между това да сте добре информирани и образовани и състоянието на обсебеност, защото границата е наистина едва забележима.

Чудили ли сте се защо човек е готов да чуе и научи толкова неприятни новини? Защо не чете с удоволствие и не търси съзнателно добрите новини, макар да не го засягат, а поглъща с неистов интерес лошите?

pixabay.com

Всеизвестен факт е, че лошите новини вдигат рейтинга на новинарските предавания, дори на самите телевизионни канали, в които се излъчват. Но всъщност не медиите са виновни за създаването на подобна негативна атмосфера, а хората. Независимо дали ви харесва, или не, колкото по-жестоко е престъплението, толкова по-тревожно и подробно го описват журналистите, а интересът към него расте правопропорционално на разкритите подробности и ужасяващи факти.

Човешките същества са свикнали да слушат за негативните промени в природата и обществото, но всъщност са тези, благодарение на които се задвижва механизмът. Възниква въпросът: защо отваряте и четете статии с неприятни новини, дори да мислите, че не желаете да го правите?

Лошите новини поставят човека в защитна позиция

Човешкият мозък е устроен така, че да идентифицира заплахите в околната среда. Отрицателните заглавия въздействат като алармени сирени за амигдалата, предупреждавайки мозъка и задействайки инстинкта за оцеляване. Това предизвиква в човека чувството, че трябва да знае всички подробности за случващото се, за да се предпази от същото. Това е просто усещане, че трябва да промени нещо в живота си, за да предотврати непосредствената опасност. За да се предпази обаче, той трябва да може да я усети навреме.

Каква е заплахата — реална, хипотетична или само в ума му, всъщност няма голямо значение, тъй като мозъкът вече е задействал системата за самозащита.

През погледа на еволюцията, човешките същества губят повече, пренебрегвайки заплахи, отколкото печелят, докато се радват на резултати от положителни новини.

Шокиращите заглавия привличат читатели и зрители като магнит. Медиите винаги са били призовавани да разкриват добри новини заедно с негативните, но статистиката говори, че такива се появяват в съответствие 1 към 17.

 

Експериментът на Труслер и Сорока

Учените Марк Труслер и Стюарт Сорока провеждат експеримент, основаващ се на измама. На изследваните субекти е предоставена възможността да гледат видеоклип, като им е казано, че ще бъдат проследявани движенията на очите им. В началото камера също заснема очите, за да сравни промените на по-късен етап. За да се събере нужната информация, субектите трябва да четат задълбочено даден текст. Предоставени са им няколко статии и им е обяснено, че внимателно трябва да прочетат онези, които ги интересуват. След изпълнение на задачата за гледане на видеоклипа, участниците са запитани какъв вид новини са предпочели. Много от субектите, заявяващи, че медиите са твърде негативни, в действителност са предпочели да получат негативна информация от тематичните статии в първия етап.

Поглъщането на негативни новини ежедневно не променя факта, че много човешки същества виждат света като по-добро място, отколкото всъщност е. Хората често предпочитат да игнорират неприятните истини, тоест упражняват така нареченото волево невежество.

Това е една от причините, когато срещнат особено обезпокоителна новина, като например за смърт на дете, тя да подейства като удар за тях, сякаш разбива илюзията им за съвършенство и справедливост. Потребността да се успокоят, че извършителят на убийство се различава коренно от тях самите, е причината да прочетат статията. Чрез подобни действия хората се опитват да уверят себе си, че не са чудовища, способни на показаната жестокост.

Рационализиране или оправдаване на извършеното престъпление с провинение на жертвата

Съществува и реакция на рационализиране, която кара човешките същества да мислят, че жертвата на тежко престъпление най-вероятно е сторила нещо, за да заслужи подобно издевателство. Новините отново се преглеждат с цел да се съзре разлика, но този път сравнението се извършва с жертвата на престъплението. Така човек успокоява ума си, че няма да попадне в подобни обстоятелства.

Съществуващите в съзнанието понятия за религия, сексуалност, отношения и политика карат личността да чете с разпалено любопитство само статии, които са в хармония с тях. Често ние, хората, сме подвластни на много негативни стереотипи спрямо хора от други прослойки и групи в обществото. Ако индивидът поддържа убеждение, че някой етнос или религиозно течение се характеризира с негативно качество, то му харесва да чете, слуша и вижда мнения, сходни на неговото, дори е склонен търпеливо да изслуша хора, проповядващи омраза.

Всичко това се подсилва още повече, ако личността е склонна на отрицателни отклонения — тоест да отдава повече внимание и значение на негативна информация, отколкото на позитивна. Така се оказва, че добрата новина няма много шансове в битката с лошата.

Ако разгледаме Facebook, ще стигнем до затвърждаващи тезата изводи. Социалната медийна платформа използва сложен алгоритъм за отчитане, с цел да реши какво да ви покаже първо, когато разглеждате хронологията на събитията. Човек осъзнава, че не вижда всичко, което е харесал и не получава всяка новост покрай своите приятели. Алгоритъмът е създаден така, че да ви представя информационни епизоди, които би трябвало най-много да ви се харесват (според това, на което сте отделили време или сте харесали). Ако човек е честен, би следвало да признае – платформата му предлага много скандални заглавия, които обаче са въз основа на собствените му предпочитания.

Не е никаква тайна, че хората харесват лоши новини и никой не се изненадва, че вечерните информационни емисии са препълнени с тях. Въпросът не е дали изборът да ги гледаме е добър, въпросът е дали този избор е съзнателен.

 

 инфо: psychology.framar.bg / Станислава Тонева

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

three × 2 =