През 2006 г. Лидия Феърчайлд кандидатства за финансови помощи за себе си и своите деца. Преди да я одобрят, властите на щата Вашингтон я тестват, за да потвърдят биологичната родственост.
Малко след това Социалните служби ѝ се обаждат, за да обсъдят един доста неочакван проблем – те откриват, че децата, който е родила и впоследствие отгледала, не са нейни.
„Седнах, те влязоха, затвориха вратата след себе си и започнаха да ме обсипват с въпроси от типа на „Коя си ти?““, разказва по онова време Линда пред ABC News.
Когато жената ги пита дали не може да е станало някаква грешка, те отговарят „Не, ДНК-то е 100-процента надеждно и не лъже“.
Още по-странното в случая е, че нейният приятел – и баща на децата – е техен биологичен родител. Единствено Линда, която ясно си спомня, че ги ражда, не е тяхна биологична майка. Освен че отхвърлят молбата ѝ за финансови помощи, Социалните служби започват да я подозират в измама и тя дори е изложена на риск да загуби собствените си деца.
Макар и ДНК тестовете да не са 100-процента надеждни (случват се лабораторни грешки и пробите често се замърсяват), в този случай те са били правилни. Втори тест показва същия странен резултат. И още един ДНК тест, и още един… Междувременно щатът завежда дело срещу нея за измама.
Нейният случай обаче не е уникален.
През 2002 г. 52-годишната Карън Кийгън развива бъбречна недостатъчност и се нуждае от трансплантация на бъбрек. Когато решава да потърси донор сред своето семейство, тя открива, че две от трите си деца, които е родила и отгледала, не са нейни (но пък за сметка на това са на съпруга ѝ).
Лекарите взимат проби от всевъзможни части на тялото на Карън, тъй като подозират, че става дума за тетрагаметичен химеризъм. Той настъпва, когато две отделни яйцеклетки бъдат оплодени от два различни сперматозоида, а впоследствие един от ембрионите абсорбира другия в ранния етап на развитието. Хората с този тип химеризъм могат да имат две кръвни групи, различни цветове на очите и други физически характерситики, включително родилни белези по центъра на тялото си.
Химеризмът се среща рядко. Документирани са едва около 100 случая, а хората, живеещи с него, водят съвсем нормален живот без усложнения (с изключение на променената пигментация). Част от тях разбират, че имат химеризъм, чак след като си правят кръвни тестове.
Химеричните пациенти разполагат с две групи ДНК, като по-голямата част от клетките им идват от една от тях. В някои случаи даден човек може да развие неопределени гениталии, ако двата ембриона-близнаци, от които се е развил, съдържат различни хромозоми (т.е. ако единият близнак е от мъжки пол, а другият – от женски).
И при Линда, и при Карън не присъстват нито един от тези външни признаци. След като лекарите взимат проби от Карън обаче, те откриват, че тя има тетрагаметичен химеризъм. Екипът, който я изучава, успява да открие групи от гени, които свързват децата ѝ със собствените ѝ родители.
Тетрагаметичният химеризъм е състояние, което често може да остане недиагностицирано, тъй като е изключително рядко и за да може да бъде потвърдено, лекарите трябва да използват молекулярни техники.
Освен това ако в кръвта преобладава една-единствена клетъчна линия, химеричното състояние може да остане незабелязано (освен ако не се предприемат семейни изследвания). Дори тогава откритието може да бъде интерпретирано погрешно (какъвто е случаят с Линда).
Въоръжена с това знание обаче, Линда успява да обори временно твърденията, че не е майка на собствените си деца. Междувременно се подлага на тест, който, разбира се, установява, че има две отделни групи ДНК – тя е химера. Нещо, което едва ли щеше да разбере, ако не се бе изправила пред тези необичайни правни проблеми.
източник: obekti.bg