Понякога се чувстваме подвластни на тайна саморазрушителна сила, която ни кара да протакаме безкрайно, докато не осъмнем приклещени от крайните срокове като героите от „Междузвездни войни“ в пресата за боклук.
Кой отлага най-много
Ако и вие се борите с мързеливия демон и любимите му реплики „още малко“, „ей сега“ и „утре“, имаме добра новина за вас. Професор Адам Грант, американски психолог и автор на книгата Originals: How Non-Conformists Move the World (Как неконформистите движат света) е убеден, че тъкмо творческите и оригинално мислещи натури са най-склонни да отлагат.
Гледната точка на Грант споделя и британският психолог Ана Абрамовски от Кеймбриджкия университет, един от учените, изследващи любопитния феномен на протакането. Според нея „хората, които активно отлагат, демонстрират определена степен на самостоятелност, независимост и увереност в себе си, защото са наясно с риска от натиска на крайния срок и все пак съзнателно се подлагат на него“. Грант смята, че това е стимул за креативността. Но има и други мнения.
Страх от провал или страх от успеха
Парадоксално, тези коварни братя близнаци вървят ръка за ръка. В основата им се корени ниската себеоценка и опасението, че каквото и да направиш, няма да е достатъчно добро. Много хора сами си пречат, като отлагат до последно по няколко причини:
- Задачата ги плаши, защото се опасяват, че няма да се справят. Или – тук се намесва перфекционизмът – че няма да се справят блестящо (а всичко, което не е уникално и невероятно, не е достойно за техния подпис). Някои нарцистични натури страдат от болезнен перфекционизъм и панически страх от провал. Те държат или на всяка цена да блеснат, или да не се захващат изобщо. За подобни случаи много помага хакерското правило Done is better then perfect, или По-добре да е свършено, отколкото да е съвършено.
- Плаши ги, че може да блеснат. Успехът е свързан с твърде много отговорност, твърде големи очаквания и твърде голяма възможност да застанеш в светлината на прожекторите. Възможност, от която неуверените в себе си личности бягат като дявол от тамян. Много талантливи хора с ниска себеоценка се самосаботират жестоко, най-често чрез отлагане, защото подсъзнателно се опасяват от мисълта, че може да се справят твърде добре. Че така светът ще научи за тях, ще ги издърпа да светло и всичките им недостатъци ще лъснат.
Според американския психотерапевт Лора Д. Милър страхът от провал, от успех или от очакванията на другите са основните причини за отлагането и други подобни действия, които обобщаваме с не особено полезната дума „мързел“.
Форма на бунт
Екип от канадски психолози през 2001 г. публикува изследване, според което отлагането на задачите до последния момент е характерно за децата на строги родители, а възрастта, полът и някои черти на характера допринасят за развиване на подобен защитен механизъм. Когато направите нещо на момента, рискувате да ви натоварят с още и още задачи – особено ако ви ги стоварва човек, на когото не можете да кажете „не“ без риск от сериозни конфликти. На един строг родител не може да кажете „не“. На помощ идват заместителите „ей сега“, „утре“ и „след малко“. Няма да се изненадате, ако откриете, че „мързеливият демон“ вътре във вас е просто някогашното малко дете, за което вие, възрастният Х, Y или Z, играете ролята сте строгият и взискателен родител.
Защо не опитате по-мек подход? Приемете отлагащата част от вас като малко дете, което се инати – или защото се страхува, или защото има нужда от внимание. Опитайте се да разберете какви са неговите мечти, нужди и желания. Вместо да се отчайвате, да настоявате и вътрешно да си крещите (отричайте колкото искате, хроничните отлагачи правят точно това), отправете поглед навътре и се погрижете за себе си. Току-виж след малко сте се заловили с работа.
инфо: obekti.bg