Коптското Евангелие от Тома или просто Евангелието на Тома е древен библейски текст, открит заровен в земите на Египет. Писанието е останало извън страниците на Библията, заради еретичните послания, които се съдържат в него. Определяно е от някои изследователи като един от най-старите раннохристиянски или гностични текстове, но според други е писан векове по-късно.
През 1945 г. край Наг Хамади, Египет фермери, копаещи земите си, случайно се натъкват на голям глинен съд. Те решават, че в него е скрито скъпоценно имане, но надеждите им за злато и диаманти не се оправдават. Откриват само множество ръкописи, които макар и в този момент да изглеждат нещо абсолютно ненужно, всъщност се оказват огромна и много ценна историческа находка.
Учените предполагат, че тази сбирка апокрифни текстове е била заровена навремето в отговор на писмо от епископ Атанасий, обявяващо строг канон на християнското писание. Те се смятат за дело на гностични автори и съдържат идеи, противоречащи на канона. Датирани са между 60 и 250 г. сл. Хр.
Изненадващо или не – написаното в 52-та трактата, открити в Египет, много се доближава и дори припокрива с това в каноничните евангелия и Библията. Учените потвърждават около 80% сходство. Причината книгите от Наг Хамади да не влязат в официалната религия, очевидно са останалите 20%.
Много учени и езотерици защитават тезата, че в забранените от Църквата евангелия Исус е описан такъв, какъвто е бил в действителност – с неговите силни страни и човешки слабости. Докато в каноничните писания са представени само добрите черти от характера и личността му и дори са му приписани качества, действия и думи, които не са отговаряли на реалността.
Евангелието на Тома
Евангелието на Тома е част от Библиотеката на Наг Хамади, както са наречени откритите в глинения съд текстове. То съдържа 114 поговорки, като всяка от тях започва с въведението „Исус каза…“. Част от тези изказвания обаче са в разрез с еврейските традиции. Апостолите Петър и Матей например са описани като неспособни да разберат истинското значение на делото и думите на Христос. А подобни описания са недопустими за каноничните схващания, където всички апостоли са абсолютизирани като верни последователи и приемници на Христовите учения.
Евангелието на Тома започва така: „Това са тайните думи, които живият Исус изрече, и които Дидим Юда Тома* записа: И той рече: „Който намери тълкуването на тези думи, няма да познае смъртта“.
Според съвременните учени апостол Тома не е истинският автор на евангелието. Кой в действителност го е написал остава загадка и до днес. Дори се появява съмнение, че „авторът“ всъщност не е един-единствен човек, а няколко различни ученици на Тома. Едно обаче е сигурно.
Колекцията от ръкописи на Наг Хамади е дело на последователи на Ранното християнство и гностицизма. Изследователите на древните текстове подчертават, че въпреки че е открито заедно с останалите апокрифни текстове в Египет, Евангелието на Тома може и да не е част от колекцията. Едната причина е, че то много се различава по структура и съдържание от останалите писания. Другата – че е датирано от някои изследователи много по-късно от останалите свитъци – чак около 340 г. сл. Хр.
След откриването на Евангелието на Тома през 1945 година, учените установяват, че три различни фрагмента от гръцки текст, открити преди това в Оксиринхус (известни като Оксиринхските папируси), всъщност са част именно от него. Смята се, че те са писани между 130 и 250 г. сл. Хр. Някои изследователи изказват хипотеза, че всъщност най-ранните фрагменти от апокрифното евангелие, съдържащи Христови поговорки, са писани още през 60-те години сл. Хр. Техни колеги пък казват, че това се е случило около 100-110 г. сл. н. е. Трети, както вече споменахме, датират текста чак през 340 г. сл. Хр. Затова и до днес се водят спорове дали Евангелието на Тома е раннохристиянски текст, или е писано след разцвета на гностицизма.
Ранно-християнският теолог и философ Ориген споменава в текстовете си Евангелието на Тома като: „едно от неортодоксалните апокрифни евангелия“, които са му известни. Според някои учени Евангелието на Тома е предшественик на Евангелието на Йоан, чийто автор репликира точка по точка съдържанието му, и по този начин двете евангелия влизат в задочен спор. В Евангелието на Йоан всъщност апостол Тома има голяма роля и е описан като apistos – неверник. Откъдето идва и популярният израз: „Ти си (като) Тома-неверни“. Но други изследователи предполагат точно обратното – че Евангелието на Тома е писано много след това на Йоан, което е част от признатите от Църквата писания.
Една от съществените разлики между написаното в каноничните книги и онова в Евангелието на Тома се корени във факта, че в ръкописа на Тома не се чака завръщането на Исус след разпятието, а смело се провъзгласява, че „Божието царство вече е тук за онези, които разбират тайното послание на Исус“.
Илейн Пейджълс (американски религиозен историк) посочва, че Евангелието на Тома провъзгласява Божието царство не като крайна дестинация, а като състояние на трансформирано съзнание. Ролята му е да доведе хората до по-дълбоко себепознание, което е основната цел. Читателите се насърчават да търсят Бог вътре, а не извън себе си.
Един от редовете, предаващи думите на Исус, гласи:
„Царството е вътре във вас и е извън вас. Когато опознаете себе си, тогава ще станете познати и ще разберете, че вие сте синовете на живия баща”.
Друг пък цитира:
„Ако извадиш наяве това, което е вътре в теб, това, което извадиш наяве, ще те спаси. Ако не извадиш наяве това, което е вътре в теб, това, което не извадиш наяве, ще те унищожи“.
Колкото до самия Исус – той също е различен. В Евангелието на Тома Божият син се представя чрез думите си за един от нас като казва:„Който пие от моята уста, ще стане като мен и аз ще стана този човек и тайните ще му бъдат разкрити“.
Според Евангелието на Тома, Исус е наш брат-близнак, а не авторитет и учител, като какъвто е описван в каноничните евангелия и Библията. И всички ние можем да открием Бога вътре в себе си и да осъзнаем, че сме божии деца, също като самия Исус. Еретични, езотерични мисли.
Оригиналният коптски свитък, предаващ Евангелието на Тома, понастоящем е собственост на Коптския музей в Кайро, Египет, Отдел за ръкописи.
*Дидим и Тома означават „близнак“ (в редица гностични текстове Тома е представян като брат-близнак на Исус).
**Евангелието на Тома, цитиращо думи, приписвани на Исус, не бива да се бърка с т.нар. Детско Евангелие от Тома, което разказва за детството на Божия син.
източник: spisanie8.bg