На въпроса как се създава империя, отговорът не е еднозначен, защото това е сложен процес, който зависи от много фактори. Интересен отговор може да даде историята на Османската империя. От едно малко политическо образувание в областта Витиния в Мала Азия, тя се разраства до империя с претенции да завладее Европа. И макар да не успява в това начинание, империята владее Балканите за дълги векове и с нея се съобразяват в Европа.
Да видим как се създава Османската империя и разраства държавата на османските турци, как се превръща в империя и по какви причини залязва.
Предпоставки за създаване на Османската империя
Успехът на османците да се задържат и да създадат свое държавно обединение се дължи на отслабената и фрагментирана политически власт на местните владетели от византийската империя. Това прави западната част на Мала Азия обект на нападения с цел плячкосване. В тези нападения бойците следват военачалника, който им осигурява възможно най-много плячка.
Тези групи нападатели са османци, които се придвижват към Мала Азия под напора на монголските нашествия. Във Витиния те успяват да създадат свое малко образувание, от което всъщност тръгва разрастването на Османската империя.
Името си тя носи от първия владетел Осман І. Той идва от тюркско племе, което мигрира заради нашествията на монголите. За него няма почти никакви сигурни исторически сведения, защото османците започват да записват историята си от ХV века нататък.
Известно е, че първоначално държавното образувание е създадено от номади турци, но се включват и християнски примеси, както и евреи. Ислямът все пак е водеща религия.
Ранните османци си сътрудничат с немюсюлмани, доста толерантни са към други вероизповедания и теорията за свещена война срещу немюсюлманите е само част от общата идея за завоевание на нови земи, като служи по-скоро като оправдание за политиката на експанзия, отколкото като причина за нея.
Упадъкът на съседите, особено на Византийската империя, води до завземане на все повече земи и поставянето им под властта на османците. Това налага администриране на тези нови територии. Така османското държавно обединение не само се разраства, но започва и да се устройва като държава като все повече се централизира.
Въвеждат се данъци, създава се еничарският корпус, устройват се съдилища. Тези административни уредби са дело главно на султан Мурад І. Следващите владетели – Баязид І, Мехмед І и Мурад ІІ основно разширяват владенията, като добавят към тях все повече християнски земи, а Мехмед ІІ добавя земите на бившата Византийска империя, завършвайки завоевателния процес.
Едно от основните преимущества на османците пред съседите им е, че те не допускат да се разделят територии, за да се уредят със собствена държава синовете на владетеля, а властта се запазва само за един владетел, което съхранява и целостта на държавното обединение.
Много изследователи смятат за начало на Османската империя завземането на Константинопол през 1453 година от Мехмед ІІ.
Тази повратна дата има своята предистория, в която основни опорни точки са присъствието на османските турци по тези места от 150 години, един солиден период на установяване и създаване на твърди устои.
Другата опорна точка е чумната епидемия, която покосява земите на Балканите в края на ХІV век. Тя засяга основно уседналото население, като почти обезлюдява много широк периметър, докато конните народи, каквито са в този момент османците, са по-леко засегнати, поради силната си мобилност. Засегнатите силно и разединени християни не успяват да дадат решителен отпор на османското нашествие.
Настанявайки се твърдо на Балканите, османците по-лесно атакуват и завземат Константинопол, превръщайки го в център и столица на съградената си вече държава. По този начин Османската империя се разпростира във вътрешността на Европа, взима контрол над търговските пътища, свързващи Европа с Азия и преживява подем.
Възход на Османската империя
Първата половина на ХVІ век е време, през което Османската империя процъфтява. Султаните Селим І и Сюлейман І много мъдро ръководят империята и успяват да завземат нови територии както в Европа – Влашко, Сърбия, Трансилвания и дори обсаждат неуспешно Виена при Сюлейман І, но и в Близкия изток, Египет, Алжир. Със завладяването на Багдад си осигуряват достъп до Персийския залив.
Османската империя става водеща морска сила и доминира в Средиземно море, но този възход започва да намалява още през ХVІ век, тъй като португалците изпъкват пред тях в морското дело, както и испанците, които създават коалиция срещу тях. Битката при Лепанто отнема ореола на непобедимата дотогава турска флота.
В края на ХVІ век в пределите на империята живеят над 30 милиона човека, което създава напрежение, поради недостига на ресурси, а и на територии. Военните и бюрократичните структури, създадени по-рано вече са неефективни в новите условия. Затова ХVІІ век за Османската империя започва със стагнация, водеща до упадък. През този период се появява и едно интересно явление, наречено от историята Султанатът на жените.
На практика това е период, пред който най-важните решения в държавата се взимат от жените на султаните. Пет са жените- султанки, които имат най-голямо влияние в историята на империята. Между тях също се появяват политически противоречия и съперничества, водещи до убийства на някои от най-изявените султанки.
През следващите две столетия империята бележи упадък. В границите на огромната държава живее разнородно население, с различна религиозна принадлежност и начин на живот. Християнското население изпреварва турското по отношение на образование и културен, а оттам и стопански напредък.
Недоволството, което зрее на всички нива, се изразява в непрекъснати бунтове, а Османската империя започва да губи територии при съперничеството си с други държави, особено Австрия и Русия.
Европейските сили водят дълга борба помежду си за контрола над наследството на Османската империя, която фактически е в разпад. Кримската война е част от тази борба, а войната е огромно бреме за империята, която е принудена да тегли непосилни заеми.
Разпадът е видим с възвръщането на независимостта на Балканските държави, които едни по едни стават отново независими.
Последните години на империята са белязани от така наречената революция на младотурците. След неуспехите на Турция в І световна война и някои други политически събития се стига до турската война за независимост, спечелена от Кемал Ататюрк, а през 1922 година е отменена султанската власт. Турция е обявена за република и с този акт е признат официално разпадът на Османската империя.
Така от основоположника Осман І последния султан на империята Мехмед VІ се сменят 36 владетели, които са лицето на Османската империя за период около 6 века в разноликата държава, която бележи възходи и падения и променя завинаги региона на Мала Азия и съдбата на много съседни народи.
Заради империята изчезва завинаги по-старата Източна Римска империя с център Константинопол, а ходът на историческото развитие на нейните съседи е променен тотално. Но процесът е двустранен и завоюваните държави оказват своето влияние, променяйки хода на развитие на империята.
Турската република поема наследството на Османската империя.
източник: sanovnik.bg
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Победата на християните срещу Османската империя при Сентготхард
Византийската Империя – възход и падение