Името на Сократ Алберт Киршвенг остава в българската криминална история като едно от най-мрачните от първата половина на XX век. Той е сочен като първия документиран сериен убиец у нас — човек, който в продължение на години успява да заблуждава близки, познати и власти, докато зад обикновения му външен вид се крие поредица от престъпления.
Сократ Киршвенг – снимка: Wikipedia
Киршвенг е свързан най-вече със Самоков, където работи като дърводелец. В занаята си е сръчен, а в обществото прави впечатление с външния си вид. Описван е като мъж, който държи на дрехите си, облича се модерно за времето си и умее да създава доверие. Именно това по-късно ще се окаже една от най-опасните му черти.
През 1908 година се жени за Елена Манова. Двамата имат две деца — Александър и Райна. На пръв поглед животът му изглежда подреден: семейство, работа, занаят, място в обществото. Но през 1917 година Киршвенг напуска Самоков и заминава за София. Там започва работа в 10-а военна болница и се запознава с Вангелия Йорданова.
Вангелия Йорданова — първата жертва
Вангелия се влюбва в него, без да знае цялата истина за живота му в Самоков. Двамата заживяват заедно в София, а според разказите със спестяванията ѝ Киршвенг построява къща край Захарната фабрика.
След време той се увлича по друга жена — Тинка Николова, санитарка в болницата. Тинка обаче не желае връзка с мъж, който вече живее с друга жена и има семейство. Тогава Киршвенг решава да премахне Вангелия от живота си.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Легендата за русенските тайни подземия и Влад Цепеш
„Кървавата“ Катерина от рода на Медичите – живот и история
През юли 1919 година той я убеждава, че е откраднал голяма сума от болницата и че двамата трябва да бягат. Кара я да напише писма, с които да изглежда, че тя самата го е ограбила и е заминала за Сърбия. След това я отвежда под предлог, че трябва да изкопаят заровени пари.
Вангелия копае яма, без да разбира, че това е капан. Киршвенг я убива със служебния си револвер и прикрива тялото. На следващия ден се връща на работа и започва да разиграва ролята на изоставен и ограбен мъж. Така печели съчувствието на околните, включително и на Тинка.
Съпругата от Самоков
След смъртта на Вангелия Киршвенг се сближава с Тинка. За да заобиколи факта, че има законна съпруга, той предлага брак пред мюфтия. Двамата приемат мюсюлмански имена — Шакир и Айше.
Но Елена Манова остава пречка. Тя е законната му съпруга и майка на децата му. Киршвенг отива в Самоков и я убеждава, че вече може да я вземе при себе си в София заедно с децата. Наема каруцар, който да ги закара към столицата.
По пътя, близо до Панчарево, казва на каруцаря да продължи с децата, докато той и Елена се разходят настрани. Там я убива с тесла — оръжието, което по-късно ще даде прякора му „Убиецът с теслата“. След това се връща сам и обяснява, че жена му е отишла при роднини.
Тялото на Елена е открито по-късно. Киршвенг успява да насочи подозренията към каруцаря, което показва не само жестокостта му, но и способността му да използва чуждата невинност като защита.
Опитът за убийство на Тинка
След време и Тинка Николова се оказва в опасност. Киршвенг я извежда на разходка по Горнобанския път и се опитва да я удуши. Този път планът му се проваля. Минаващи хора чуват писъците ѝ, намесват се и е извикана полиция.
Арестът разкрива престъпления, които дотогава са останали прикрити. Киршвенг е осъден на смърт, но присъдата е заменена със 17 години затвор заради двете му деца. Така човек, вече свързан с две убийства и един опит за убийство, остава жив и години по-късно ще получи възможност да излезе от затвора.
Освобождаването и последните две убийства
След излежаването на присъдата Киршвенг излиза на свобода. Това се случва през 1937 година. Той няма стабилен живот, няма средства и скоро отново прибягва до насилие.
През януари същата година отива в бакалницата на леля си Евтимия в софийския квартал Подуяне. Представя посещението си като връщане на дребен заем. Когато тя се обръща, той я убива с брадва. След това се качва в жилището, където се намира възрастният ѝ съпруг Иван Здравков, и убива и него.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Жана д’Арк – момичето, което поведе армия срещу империя
Тази българска крепост е била резиденция на Дракула в кървавата му война с турците
Киршвенг взема златния джобен часовник на Иван и други вещи, които смята, че може да продаде. На вратата на бакалницата оставя бележка, че магазинът няма да работи десет дни. Точно тази бележка и липсата на обичайна работа в магазина будят подозрение.
Полицията открива телата. Разследването стига до важна следа — липсващия джобен часовник. След проверка при златари и заложни къщи вещта е разпозната, а човекът, който я е продал, е идентифициран като Сократ Киршвенг. Отпечатъците също го свързват с местопрестъплението.
Процесът през 1937 година
Делото срещу Киршвенг предизвиква огромен интерес. В съдебната зала хората искат да видят човека, чиито престъпления вече са станали част от градските разговори и вестникарските хроники.
По време на процеса Киршвенг признава извършеното. В публикации от периода се цитира изказването му пред магистратите, че иска най-тежкото наказание. Процесът завършва със смъртна присъда чрез обесване.
Адвокатът му обжалва, но жалбата и молбата за помилване са отхвърлени. Присъдата е изпълнена в нощта на 13 срещу 14 април 1937 година. След екзекуцията в килията му е намерено писмо с думите: „Трябваше по-рано да умра, за да не извърша ново убийство.“
Защо случаят остава в българската криминална история
Случаят на Сократ Киршвенг е толкова смразяващ не само заради броя на жертвите. Той показва как един човек може да използва доверие, привързаност и обществена заблуда, за да прикрива престъпленията си.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Катерина Велика – жената, която промени Русия и покори Европа
Прокълнатите ръкописи на Ватикана – тайните, които не бива да бъдат прочетени
Жертвите му не са случайни непознати. Това са жени, с които е живял или е бил свързан, както и близки роднини. В различните етапи от живота си той действа не като човек, който губи контрол за един миг, а като извършител, който планира, прикрива следите си и търси начин да прехвърли вината върху други.
В началото на XX век българската криминалистика няма средствата, с които разполага днес. Няма ДНК анализ, няма модерни бази данни, няма профилиране в съвременния смисъл. Въпреки това разследващите успяват да го свържат с последните убийства чрез вещите, следите и противоречията в поведението му.
Сократ Киршвенг остава запомнен като „Убиецът с теслата“, но това прозвище не обхваща цялата история. Той е човек, който години наред преминава през различни животи — съпруг, любовник, майстор, затворник, освободен престъпник — и всеки път оставя след себе си разрушение.
Името му продължава да се споменава, защото случаят е ранен и тежък пример за престъпления, които днес бихме свързали със сериен модел на насилие. Това е история от българското минало, в която няма нужда от преувеличения. Самите факти са достатъчно силни.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК: Изумително
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Графиня Елизабет Батори — кървавата легенда на Унгария
Зловещата история на първия сериен убиец в България – жестокия Сократ Киршвенг
Тартария: Изгубена цивилизация или най-голямата историческа конспирация на интернет?
Светата инквизиция: Истината зад една от най-страшните институции в историята
Елизабет I – кралицата, която отказа да се омъжи за власт
Наследникът на Наполеон и Жозефин, който загина за свободата на България
Армията от сенки на Чингис хан – изчезналите гробници на Монголската империя
Тайният живот на Леонардо да Винчи – геният, който скри бъдещето в рисунките си
Клеопатра – последната кралица на Египет и жената, която победи Рим
Войните на Александър Македонски и изгубената му гробница
Мистерията на Орденът на тамплиерите и Граалът на историята
Библиотеката на Иван Грозни – изгубеното съкровище на знанието
Императорът на вечността – мистерията на теракотената армия и историята на Цин Шъхуан
Агрипина – майката на Нерон и жената, която управляваше императорите
Полумесецът от злато, който пази три свята: Скитският пекторал от Товста Могила