„Маларията вероятно е била важен в исторически план патогенен агент, тъй като е била в състояние да причини голяма смъртност в Древен Рим“,

пише авторът на изследването – генетикът Хендрик Пойнър от университета МакМастър в Канада.

Друг учен, участващ в изследването, уточнява, че в много писмени документи в Древна Гърция и Рим се споменават симптоми като треска, например.

Това дава основания за хипотезата, че маларията е била разпространена, но досега нямаше научни доказателства.

„Нашите данни потвърждават, че паразитът вероятно е Plasmodium falciparum (причинителят на маларията) и че е заразявал хора от различни слоеве на населението“, казват учените.

Международният научен екип е взел проби от ДНК на паразита от зъбната пулпа, в останките на 58 възрастни и 10 деца, извадени от три различни гробници в Римската империя.

Plasmodium falciparum е най-разпространеният паразит, причиняващ малария в Централна Африка. Тази болест е причина за смъртта на близо 450 000 души годишно, предимно деца под 5 години.