Древният град Хатуша е дом на мегалитни камъни, сфинкси, лъвове, мистериозен зелен камък, свределни дупки, направени някак върху андезитни блокове с лазерна прецизност и археологически особености, странно приличащи си с тези, намерени на другия край на света в Южна Америка.
Величествените руини на този някога велик град се намират до град Боазкале, Турция. Той служел като столичен град на Хетската империя в късната Бронзова епоха.
Градът имал обширни гори и плодородни поля наоколо, въпреки че местонахождението му имало два недостатъка: реките в областта не били плавателни, което възпрепятствало речния транспорт, и съседството с варварските каски. Според историческите разкази каските били постоянна заплаха за Хатуша.
Хетите населявали града – народ, обвит в мистерия.
Хетската империя не била малка – простирала се чак до Босфора и това, което днес е Сирия.
Тази древна цивилизация била забележителна суперсила от Близкия изток, а военните им нашествия често провокирали други велики сили, като древните египтяни.
Експертите са разкопали няколко древни текста в Турция, които показват напрегнати дипломатически отношения, съществували в далечно време между египтяните и хетите.
Едно от най-важните открития на мястото са клиновидните царски архиви от глинени плочи, известни като Архивът на Боазкьой.
Тези древни документи се състоят от официална кореспонденция и договори, както и законови кодекси. Сред тях археолозите намират и процедури за култови церемонии, оракулски пророчества и дори литература от древния Близък изток.
Една от най-важните древни плочи, намерени на мястото, понастоящем на показ в Истанбулския археологически музей, описва условията на мирно споразумение след битката при Кадеш между хетската воиска и египтяните под управлението на Рамзес II през 1259 или 1258 г.пр.Хр.
Любопитно, това се явява първият мирен договор в Историята и копие е на показ в Обединените нации в Ню Йорк Сити, считано за образец на най-ранните известни мирни договори.
Археологически разкопки
Първите разкопки, проведени в района, датират до 1906 г., когато Германският археологически институт започва работа в руините на града – работа, която продължава бе прекъсване и досега през летните археологически кампании.
Изследователите са изкопали множество глинени плочи, написани на няколко езика, като лувийски или акадски, които са основният източник за изучаване на хититската култура.
Изкопаните досега останки кореспондират основно с царуването на последните хетски монарси, които модифицирали множество древни храмове, за да покажат блясъка на своята империя, възползвайки се от разцвета по онова време и военната сила на империята.
Сфинксовата порта в Хатуша.
Възходите и паденията на града
Този древен град преминал през бурни времена.
Хатуша първоначално бил основан от народ с не-индо-европейски език – хатите – но по време на царуването на Анита (XVIII век пр.Хр.) приютил аристократите, разбунтували се срещу Анита и бил, следователно, разрушен.
Хатушили I построил наново града и го превърнал в своя столица в ущърб на Неша до момента, в който собственото му име – Хатушили – било свързвано с името на града.
Всички наследници на Хатушили запазили столицата в Хатуша, освен Муватали II, който я преместил в Тархунтаса, за да се защити по-добре от египтяните, но прехвърлянето не траело дълго, тъй като синът му Урхи-Тешуб преместил столицата обратно Хатуша.
Една от константите в хетската история била заплахата от каските, които, появявайки се за пръв път по времето на Хантили II, превземат столицата по времето на Арнуванда I, като хетите трябвало да чакат до Тутхалия III, за да си върнат града.
След падането на хетската империя (ок. 1200 г.пр.Хр.), следата на Хатуша се губи, макар и да се подозира, че каските или някое фригийско племе са го разрушили.
Само че някои се съмняват в това.
Руините на Великия храм на Хатуша.
Краят на хетската империя настъпил внезапно.
След разрушаването на Хатуша, мястото останало изолирано, докато не било преоткрито в днешно време.
Любопитно, изследователите посочват, че около същото време, когато Хатуша бил разрушен, други големи градове от Близкия изток също се изправили пред унищожение. Експертите заключават, че редица масивни пожари поставили Хатуша и други градове на колене.
Големи центрове изгорели мистериозно. От градовете на Палестина до крепостите на Сирия и дори древните египетски градове от делтата загинали и бързо се превърнали в пепел.
Остава си енигма какво точно се е случило по онова време и що за войска е притежавала такива напреднали оръжия, че да разрушават могъщи градове.
Някои изследователи твърдят, че тези градове не са били опожарени от нахлуващи войски, а са били унищожени от сила не от Земята.
Град Хатуша имал страховити стени, които се считали сред най-силните отбранителни стени на всеки град от Бронзовата еопха в Близкия изток или другаде в древния свят.
Това кара някои експерти да се питат, дали е възможно град Хатуша да е бил разрушен вероятно от комета или сблъсък с астероид в далечното минало.
В зенита си град Хатуша бил дом на около 50 000 жители.
Експерти в каменната зидария
Подобни свределни дупки могат да се намерят Южна Америка и Африка.
Строителите на древния град Хатуша били напреднали зидари. Доказателства за напредналите им каменоделни умения могат да се намерят навсякъде по развалините днес.
Великият храм на Хатуша е забележителен с отличаващата си мегалитна конструкция. Основата му е направена от масивен андезитен камък. Други елементи включват големи камъни, вариращи между 6 до 8 метра дължина и тежащи доста над 50 тона.
Някои автори споменават, че някои елементи на Великия храм на Хатуша странно наподобяват дизайнерски елементи, намерени на другия край на света в Перу при храма Кориканча.
Но вероятно най-забележителната мистерия – по отношение на каменното зидарство – са енигматичните свределни дупки по цялото място.
Множество свределни дупки – перфектно пробити – са намерени по целия обект. Остава си дълбока мистерия как строителите на града са направили тези почти съвършени дупки в андезитния камък.
Освен това, няма никакво убедително обяснение каква била целта на свределните дупки.
Някои обли камъни, намерени на мястото, включват десетки свределни дупки; целта им си остава мистерия.
Друга голяма мистерия и вероятно особеност, с която Хатуша е най-известен, е масивният зелен камък, намерен в района, където някога стоял Великият храм.
Забележете перфектно излъсканата повърхност.
Енигматичният камък е тема на дебат сред експертите, които не могат да се съгласят върху произхода на самия камък. Някои твърдят, че мистериозният камък е бил дар от Рамзес II след мирния договор от Кадеш, само че поради липсата на древни текстове, които да го описват, тази теория все още не може да бъде доказана.
Зеленият камък е перфектно изгладен до точка, където е почти като огледало.
Целта на Зеления камък от Хатуша си остава мистерия.
Той отразява светлината и много хора, които са го докосвали, казват че излъчва странни енергии.
Мнозина твърдят, че понеже зеленият камък е намерен в очертанията на древния храм, може да е имал религиозна функция.
Източник: Последен век