Преди хиляди години древни култури по земното кълбо издигнали някои от най-удивителните структури на повърхността на планетата.
Използвайки невеорятни познания по математика, астрономия, инженерство, и архитектура, древните хора създали наистина чудни паметници, издържали на изпитанията на времето.
Някои от тези структури са обгърнати в мистерия и поставят под въпрос всичко, което са ни учили за древните култури.
От сечения с лазерна прецизност до свръх-масивни каменни блокове, тежащи до сто тона, тези невероятни древни структури доказват, че предците ни са били много по-напреднали, отколкото им признаваме.
Храмът на Слънцето в Конарк. Този древен храм, намиращ се в Ориса, Индия, бил построен от цар Нарасимхадева I от Източната династия Ганга през 1255 г.сл.Хр.
Намирам този храм за повече от зашеметяващ, тъй като е характерен с множество детайли със сложен дизайн, от който ще ви падне ченето.
Самият храм бил оформен като гигантска колесница, но спиращите дъха елементи на дизайна са малките, като изпипаните каменни колела, изваяни от камък, стълбовете и стените. Голяма част от постройката сега е в руини.
Друг храм, вероятно също толкова зашеметяващ, е т.нар. Храм Брахадисвара, посветен на Шива и възложен от Раджа Чола I. Храмът бил завършен през 1010 г.сл.Хр. Този храм се намира в индийския щат Тамил Наду. Една от най-забележителните му особености е масивната 40-метрова Вимана – една от най-големите в света. Целият храм е построен от гранит, а изследователите са изчислили, че древните са използвали над 130 000 тона при построяването му.
Храмовият комплекс Прамбанан, дом на 240 наподобяващи ракети структури, се вярва, че е бил издигнат през 9-ти век под династията Санджая от първото Царство Матарам в региона на централна Ява. Прамбанан се счита за най-значимия хиндуистки храмов обект в Индонезия и един от най-големите в югоизточна Азия. Зашеметяващите ракетовидни структури се характеризират с висок и заострен архитектурен стил, който според историците е типичен за хиндуистката архитектура, и с извисяваща се 47 метрова централна сграда във вътрешността на обширен комплекс от индивидуални храмове.
Един от любимите ми древни храмове се намира в Елора, Махараштра, Индия. Това древно чудо на света се счита за най-обширния храм от дялан камък на повърхността на планетата.
Храмът Кайласаната (Пещера 16) е един от 34-те пещерни храмове и манастири, общо познати като Елорските пещери. Построяването му общо взето се приписва към 8-ми век на Ращракута цар Кришна I през 756-773 г.сл.Хр.
От Индия отпътуваме за Египет. Там, в земята на фараоните, се натъкваме на Храма Дендера – древен монумент, построен в чест на богинята Хатор.
Любопитно, този храм, намиращ се само на 2.5 км югоизточно от Дендера, е един от най-запазените египетски комплекси, особено централният му храм, благодарение на това, че е останал заровен в пясък и кал, докато не бил разкопан от Огюст Мариет в средата на 19-ти век.
Храмът от Дендера се отличава с мистериозен релеф, за който някои автори твърдят, че изобразява масивна електрическа крушка, изпозвана от древните египтяни, което предполага, че преди хиляди години древните египтяни са имали достъп до напреднала технология, като електричеството.
Египет има множество древни храмове, които си заслужава да бъдат споменати и не можем да изключим равнинния храм на Хефренот тази статия.
Този древен храм е един от най-любопитните храмове в Египет главно заради енигматичните си „извити” камъни, намиращи се вътре в храма. Той се отличава със свръх-масивни каменни блокове, някои надвишаващи 150 тона тегло, и елементи на дизайна, които странно наподобяват елементи, намиращи се в другия край на света, в Перу.
Гигантският пирамидален храм Боробудур. Тази величествена древна постройка се счита за най-големия пирамидално оформен будистки паметник в света, но е и една от най-изкусно проектираните структури на повърхността на планетата. Конвенционалните учени нямат и представа кой го е издигнал, каква е била първоначалната му цел, нито как изобщо е бил построен.
Малцина са нясно с факта, че дълбоко в пустинния регион на Перу, преди над 5000 години, древна цивилизация е издигнала величествени храмове и пирамиди.
Вярва се, че пирамидите и храмовете в Перу предхождат пирамидите в Гиза с поне 500 години и са били издигнати от каралския народ.
От Перу отпътуваме за Храма на Слънцето (или Кориканча) – главното светилище на Инките. Вътрешните му стени, положени и излети с милиметрична прецизност, са още по-изненадващи, когато научим, че по време на империята на инките те не били „голи”, а че всичките стени на храма, според Гарсиласо да ла Вега, който пише за Кориканча в края на шестнадесети век, „били покрити отгоре до долу с масивни златни плочи”.
Храмът на Слънцето (Кориканча) е част от красив комплекс, съставен от няколко храма.
И накрая, но не на последно място, отпътуваме за Камбоджа.
Там, в град Ангкор Том, лежат руините на храмовия комплекс на 200 усмихващи се лица: Храмът Бейон.
Построен в края на 12-ти век, той бил завършен по време на царуването на Джаяварман VII. Бил създаден в будистки стил. Храмът е ориентиран към изток и така сградите му са обърнати на запад в ограждения по източно-западната ос. Най-известен е с 54-те си кули и над двестата лица на Буда, които предават усещането сякаш се взират в теб с отпуснат, спокоен и блажен поглед.
Източник: Последен век