ИЗГУБЕНАТА МЕНОРА ОТ ВТОРИЯ ХРАМ
Храмът на Соломон в древния Йерусалим е разрушен от вавилонците през 586 г. пр.н.е.
Казват, че на това място преди нахлуването се съхранява Ковчегът на Завета – сандък с каменните скрижали на Завета с Десетте заповеди, както и съдът с манната небесна и тоягата на Аарон. Това, което се случва с Ковчега, е една от най-тайнствените история в библейската археология. Но Вторият Йерусалимски храм също се лишава от своето съкровище.
Около 513 г.пр.н.е. жителите на Йерусалим възстановяват Храма на Соломон. Впоследствие той е подложен на редица подобрения и разширения, най-известните от които се извършват по време на управлението на цар Ирод I Велики.
Както и предшественика му, Вторият Йерусалимски храм е унищожен от външна сила. През 66 г. от н.е. избухва еврейско въстание. Когато метежът е потушен, римляните отвоюват Йерусалим и разрушават Втория храм през 70 г. от н.е. Всичко, което остава от него, е Западната стена, която днес се смята за свещено място. Там се стичат поклонници на юдаизма от цял свят. Може би затова тя е наречена още Стената на плача. Между пролуките й се слагат листчета с различни пожелания. Някои хора вярват, че съдържанието им стига директно до юдейския бог. От другата страна на Стената на плача се намира монументът Купола на Скалата, от която се твърда, че се възнесъл Мохамед.
Преди храмът да падне, в него се съхранява златна менора – седемсвещник. През 70 г..от н.е.тя попада в ръцете на римляните и настоящото й местонахождение не е известно и до днес. Може би е открадната от вестготите по време на разграбването на Рим през 410 г. от н.е. Или е пренесена в Картаген. Според една популярна, но непотвърдена теория Ватиканът я укрива през цялото това време. За съжаление, никога няма да разберем истината.
КРАЛСКИТЕ РЕГАЛИИ НА ИРЛАНЛИЯ
В тази история има какво ли не: политическо напрежение, убийство и ако се вярва на слуховете – дори секс скандал.
През 1760г. Джордж III става крал на Ирландия и Великобритания. По време на управлението си той решава да основе рицарски орден за ирландските си поданици. Но тези обединения се нуждаят от определени предмети за провеждане на своеобразните си церемониите за посве-щаване.
През 1831 г. крал Вилхелм IV заменя старите регалии на Великия магистър с нови. Те включват почти четиристотин скъпоценни камъка от съкровищата на британската корона на кралица Шарлот и звездата на т.нар. Орден на Банята на съпруга й Джордж III. Кралските регалии са оставени на попечителството на сър Артър Викарс, който ги съхранява под ключ в Дъблинския замък. На 6 юли 1907 г. е установено, че са откраднати – точно четири дни преди в Дъблин да пристигне крал Едуард Седми.
За изчезването на кралските регалии Викарс заплаща с длъжността си. А през 1921 г. е убит пред очите на съпругата си от членове на Ирландската републиканска армия.
Бил ли е съпричастен към кражбата на кралските скъпоценности? Може би да, а може би не. Някои смятат, че вдъхновител на това престъпление е франсис Шекълтън – помощник на Викарс в Дъблинския замък. Носят се слухове, че Шекълтън е имал роман с шурея на Едуард VII.
инфо: popantofi.com