Дълбоко в необятните гори на Урал се намира забраненият град Озьорск. Зад охраняваните портали и ограждения от бодлива тел се крие една красива енигма – хипнотично селище, което сякаш съществува в друго измерение.
Озьорск, наричан още с кодовото име Град 40, е родното място на съветската ядрена програма след Втората световна война. В продължение на десетилетия този град с население от близо 100 000 души не съществува върху нито една карта. Имената на жителите му са изтрити от списъците при преброяванията на населението в Съветския съюз.
Днес Озьорск прилича на китно американско предградие от 50-те години – с красиви езера, благоуханни градини и живописни улици, подредени по конец. Като онези места в „Зоната на здрача“, които са твърде перфектни, за да са истински.
Млади майки разхождат новородените си бебета в колички, хлапета играят на улицата. Тийнейджъри демонстрират скейтърските си умения пред група момичета на фона на гърмяща музика. Семейства с деца плажуват край езерото в съседния парк, докато възрастните си почиват по пейките и се наслаждават на ленивия следобед, като наблюдават минувачите.
Местните жени продават плодове и зеленчуци по тротоарите. Само Гайгеровите броячи, които се използват за проверка на продукцията преди покупка, напомня за мрачната тайна, която измъчва тази идилична градска сцена.
Жителите на Озьорск обаче знаят истината: водата им е заразена, гъбите и горските плодове са отровени, децата може би са болни. Градът и целия околен регион са едно от най-радиоактивните места на планетата, наричано от някои „Гробището на Земята“.
Въпреки това хората не искат да си тръгват. Те са убедени, че са „избраниците“ на Русия и дори се гордеят, че живеят в затворен град. Тук са родени, тук са се оженили, тук са отгледали децата си. Тук са погребали родителите си, а и някои от синовете и дъщерите си.
„Спасителите на света“
През 1946 г., в пълна секретност, съветските власти започват да изграждат Град 40 в близост до огромната атомна централа „Маяк“ на брега на езерото Иртяш. Градът приютява работниците и учените, командировани от цялата страна заради програмата за ядрени оръжия на СССР с цел създаване на атомна бомба.
През първите 8 години никой няма право да напуска града, да изпраща писма или да комуникира с хората от външния свят – дори с роднините си. Близките на хората, преселени в Град 40, ги смятат за безследно изчезнали. Все едно са се изпарили в нищото.
Обитателите на града са убедени, че са „ядреният щит и спасителите на планетата“, а всички извън огражденията са врагове. Докато мнозинството от съветското население страда от глад и живее в пълна мизерия, властите създават райски условия за жителите на Град 40, като им осигурява привилегирован живот и дори известен лукс.
Хората получават частни апартаменти, изобилие от хранителни продукти – включително „екзотични“ за времето си деликатеси като банани, кондензирано мляко и хайвер. Всички имат достъп до добро образование и здравеопазване, разнообразни развлечения и културни събития, а животът в гората край езерото напомня на приказка на Ханс-Кристиян Андерсен.
В замяна – на местните граждани е наредено да пазят в тайна своя личен и професионален живот. Тази договорка продължава да се спазва и до днес в града, в който се съхраняват почти всички резерви с ядрени материали на Русия.
Да живееш в Озьорск е въпрос на престиж.
Много от жителите го описват като „град на интелектуалци“, в който всички са свикнали да „получават всичко безплатно“. Животът в затворен град означава не само гаранция за физическата сигурност, но и за финансовата стабилност на семействата. Хората от Озьорск казват, че децата им получават прекрасен шанс за успешно бъдеще.
Сделката с властта обаче има смъртоносни последствия. В продължение на години политическото и научното ръководство на СССР премълчават какви са рисковете за здравето на хората заради екстремното излагане на радиация на града.
От самото начало мнозинството от обитателите на Град 40 работят и живеят в изключително опасни условия заради АЕЦ „Маяк“. Към края на 40-те години хората вече започват да се разболяват и да умират – това са жертвите на дълготрайното радиационно облъчване.
Заради секретността и отказа от достъп до информация, липсват точни данни за смъртността в Озьорск. Надгробните плочи на непълнолетните покойници в местното гробище обаче сами разкриват тайната, която СССР се опита да погребе заедно с телата на жертвите на АЕЦ „Маяк“.
Хората от Град 40 са преживели няколко ядрени аварии – включително Кищимската катастрофа, най-тежкият инцидент преди аварията в Чернобил, скрита от съветските власти от останалия свят.
Ръководството на АЕЦ „Маяк“ разрешава и изхвърлянето на ядрени отпадъци в съседните езера и реки, които се вливат в река Об и оттам в Северния ледовит океан. Твърди се, че в продължение на 40 години „Маяк“ е изхвърлил в околната среда радиоактивни отпадъци, равняващи се на 200 млн. кюри или 4 пъти по-силно замърсяване от „Чернобил“. Властите обаче непрекъснато отричат тези обвинения.
Някои от местните жители в Озьорск твърдят, че тази практика продължава и днес. Едно от съседните езера е толкова тежко замърсено с плутоний, че местните хора го наричат „Езерото на смъртта“ или „Плутониевото езеро“. Радиоактивната концентрация надвишава 120 млн. кюри – 2.5 пъти по-силна радиация от тази, излъчена след аварията в Чернобил.
На 20 минути път от Озьорск се намира селце, на чийто площад можете да видите данните за актуалното ниво на радиация във въздуха (макар че информацията му никога не отговаря на истината). Твърди се, че половин милион души в Озьорск и околните населени места са изложени на пет пъти по-силна радиация от хората, които живеят в облъчените от Чернобил области на Украйна.
В покрайнините на Озьорск има огромни табели „Влизането забранено“, написани на английски и руски език. Надписът „Аttention!!!“ с огромни червени букви засилва внушението. Чужденците и външните хора все още нямат право да влизат в града без разрешение от ФСБ (Федералната служба за безопасност на Русия). Снимането в района е стриктно забранено.
Жителите на Озьорск имат право да излизат от града със специално разрешително, дори могат да го напуснат завинаги, ако решат, че не искат да живеят повече там. Много малко хора си тръгват – това означава да загубят привилегированото жителство от затворен град.
Повечето, макар и не всички, граждани на Озьорск смятат, че огражденията около града не са построени, за да ги лишат от свобода на пътуване, а за да не допускат чужди елементи в тяхното райско кътче, т.е. – да ги защитят от „врага“.
Преградите от бодлива тел остават характерен елемент от градския пейзаж, от психологическата настройка на гражданите, от тяхната колективна идентичност.
Външният човек трудно би разбрал защо жителите на Град 40 продължават да живеят в място, което бавно ги убива. Но един от местните журналисти коментира, че не се интересува какво мисли външния свят за тях и техния начин на живот.
Казва, че повечето негови съграждани просто искат да бъдат оставени „на мира“. Щастливи са в своя затворен рай.
инфо: webcafe.bg