Латинската дума imperium означава власт. Този термин е наистина подходящ за всяко държавно устройство, при което цялата власт принадлежи на един човек – монарха.
Монархът бива наричан император, когато е владетел на империя. Монархът, определян като император, обикновено управлява няколко страни, които преди това са били суверенни, включващи народи с друг етнически произход.
Мултиетническите държави под общо централно управление съществуват още в античността. През І век след Христа няколко територии, населени с народи от различен етнически произход, стават подвластни на един териториален център. Така успешните завоевателните войни дават възможност на монарсите-победители не само да присъединят нови територии към държавата си, но и да си присвоят званието император.
Сред държавите, които успяват чрез завоевания да получат статут на империи, е и Русия. Това става през 1721 година, когато руският владетел Петър І Велики се обявява за император.
Държавата остава империя чак до 1917 година, когато Октомврийската революция премахва наследствената власт и въвежда нов начин на управление на държавата.
Обявяването на Русия за империя от Петър Велики е съпътствано от други промени като преместването на столицата от Москва в Санкт Петербург.
За целта градът е построен изцяло с идеята, че ще бъде столица на Руската империя. Наречен е на името на Петър, а от 1814 година е известен като Петроград, наричан е и Питър.
Историческо състояние на Русия при обявяването на империята.
Най-значителното военно събитие при управлението на Петър І е Великата Северна война.
Тя се води между Швеция и коалиция от държави начело с Русия – това са още Дания, Полско-литовската държава, а към тях се присъединява и Прусия. Войната трае 22 години като завършва през 1721 година.
Тази война води до значителни териториални промени и поврат в равновесието на силите в региона на Балтика. Русия измества Швеция като водеща сила в този район.
След края на Северната война Петър І се провъзгласява за император, а Русия става империя.
На следващата година императорът създава таблица на чиновете, която определя както обществената, така и военната йерархия, и тя остава в сила чак до Октомврийската революция през 1917 година. Вместо от патриарх, църквата се управлява от Светия синод, в който влизат 10 висши духовни лица.
След смъртта на Петър Русия има първата си императрица. Това е съпругата му Екатерина І. Тя продължава политиката на Петър Велики, но единствената промяна, която успява да направи, е отмяната на някои данъци за населението. Тя умира само две години, след като заема мястото на Петър І.
Следва император Петър ІІ. Той е само на 14 години, когато сяда на престола. Остава на него 3 години и умира преди сватбата си.
На негово място идва Анна Ивановна, чието управление се запомня с така наречената Тайна канцелария, която следи всички прояви срещу императрицата. Това е репресивен орган, през който преминават около 10 хиляди човека.
Абсолютната власт на императора се стреми да задоволи всички искания на дворянското съсловие, което е привилегированата висша прослойка на обществото. На дворяните се раздават земи, а селяните са закрепостени към своя господар-помешчик, който разполага с живота и имуществото им и има право да изпълнява функции на съдия.
През 1736 година заводските работници също за закрепостени към манифактурата и са продавани заедно с нея. Принудителният труд в империята на практика господства във всички отрасли.
При управлението на Анна Ивановна много немци заемат висши постове – Бирон, Остерман-външен министър, Мюних-военен министър. Във войната с Османската империя от 1736 година Русия губи повечето от териториите, които е завладяла при Петър Велики.
Анна Ивановна посочва за свой наследник племенника си Иван VІ. Той обаче е роден в годината, когато императрицата умира, и затова майка му Анна Леополдовна, която е племенница на Анна Ивановна, управлява като регент. Това продължава само година, тъй като руското дворянство не е доволно от присъствието на толкова много немци на ключови постове.
След година дъщерята на Петър І – Елисавета Петровна завзема властта с преврат, подкрепен от Преображенския полк. Дъщерята на Петър І управлява 20 години империята, но за разлика от баща си повече се интересува от балове и развлечения, отколкото от държавните дела. Тях оставя на свои приближени дворяни от руски произход.
Политиката на императрица Елисавета Петровна остава същата в социалната сфера – дворяните имат всякакви права за сметка на ограничените права на селското население. По нейно време е открит първият университет в Русия, в който обаче няма места за жени.
Русия участва и в Седемгодишната война, където разгромява и окупира Прусия. Само смъртта на Елисавета спасява Прусия от пълно унищожение, защото нейния приемник – Петър ІІІ се съюзява с прусите и обявява война на Дания.
Половин година след възкачването си на престола той е свален с преврат от съпругата си София Федерика Аугуста, която заема мястото му под името Екатерина II Велика.
Нейното управление бележи успехи във военно отношение, където Русия присъединява територии и осъществява мечтата на Петър І за излаз на Черно море. Основани са и нови градове. Заради тежкото си положение селяните въстават и започват война, ръководени от Емелян Пугачов. Бунтът им е смазан жестоко.
Екатерина е заменена след смъртта си от своя син Павел, който отменя много от нейните закони, но е убит от заговорници.
Наследява го синът му Александър. При него върховен орган става Сенатът. Той контролира както административната, така и съдебната власт. При неговото управление Наполеон Бонапарт напада Русия, но е разгромен. Александър потушава и бунтовете на селяните и въвежда тайна полиция в армията.
След смъртта му го наследява брат му Николай І. Тогава избухва въстанието на декабристите. Това са дворяни, които искат промяна в живота на селското население. Бунтът им е потушен, а много участници са осъдени на смърт. При неговото управление избухва Кримската война, но в хода на военните действия императорът умира и го наследява Александър ІІ.
Александър ІІ е най-важният руски император, тъй като е известен като Цар Освободител. В резултат на войната, която той обявява на Турция, България получава своята свобода след 5-вековно турско робство. Във вътрешен план за Русия най-важната реформа, която извършва той, е отмяната на крепостното право.
Краят на Руската империя идва през 1917 година, когато болшевишката революция сваля последния император Николай ІІ.
Империята, създадена от Петър Велики, се простира в края на ХІХ век върху 22. 4 милиона квадратни километра. Тя побира 100 народностни групи, от които водеща е руската народност, представляваща почти половината от населението.
В състава на империята влизат също Полша, Бесарабските територии, а от ХІХ век и Финландия, териториите на Кавказ, Казахстан и Централна Азия. В края на ХІХ век населението на империята е над 128 милиона човека.
Административното устройство дели територията на Русия на 81 губернии и 20 области. Някои от тях са обединени. Империята има и васали в лицето на две ханства.
източник: sanovnik.bg / ИЛИЯНА АНГЕЛОВА