Когато мислим за призрачен град, повечето от нас си представят руини – къщи без покриви, мръсни счупени прозорци и прашни подове. В Китсолт, Канада обаче, ще откриете редици безупречно запазени къщи, търговски центрове, ресторанти, банки, барове и театри – всички те изоставени и самотни, но запазени. Уличните лампи винаги светят, дърветата пазят сянка, а перфектните поля радват всяко око. И въпреки това, никой не е наричал Китсолт свой дом от 1982 година насам.
Китсолт има много кратко съществуване. То започва през 1979 година, когато работници в мините за добив на молибденова руда се установяват в района. Молибденът често се използва за осигуряване на твърдост и устойчивост на стоманата към корозия. Но точно когато животът в тази планинска утопия започва, пазарът на молибдена изведнъж спира и всички 1200 жители на Китсолт напускат градчето.
В района на градчето в Британска Колумбия се добиват сребро, олово, цинк и мед в продължение на почти век, което води до бързото създаване на множество градчета като Алис Арм и Аниокс. Добивът на молибденова руда започва в края на 60-те години и продължава до началото на 70-те, но е спрян, когато печалбите започват да намаляват. До края на десетилетието цените отново скачат, тъй като много от известните находища на молибден в Аляска, други части на Британска Колумбия и западна Америка започват да се рушат.
За Китсолт е предназначена голяма площ от няколкостотин акра, след което започва масивен строителен проект. Пристигат кораби, натоварени със строителни материали. Започват да се изграждат качествени пътища и през този период нарастват заплатите на строителите и това е една от най-предпочитаните професии в района.
Изградени са повече от 100 еднофамилни къщи, седем по-големи жилищни сгради с над 200 апартамента. Открита е модерна болница и търговски център, ресторанти, банки, поща, барове, басейни, библиотека и два центъра за отдих с джакузи, сауна и театър. Къщите разполагат с кабелна телевизия и телефони. В Китсолт има модерна пречиствателна станция за оптадни води и най-чистата течаща вода.
Едва 18 месеца след установяването на първите семейства, пазарът на молибден спира, мините са затворени и хората започват да напускат Китсолт изключително бързо. През 2005 година американският предприемач, който е родом от Индия, Кришнан Сутанджиран купува града за 7 милиона долара и започва да го съживява. Той харчи около 25 милиона за поддръжката на Китсолт. Специален персонал се грижи за поправката на къщите, за косенето на тревните площи, оформянето на дръвчетата и почистването на улиците. Планът му е да превърне градчето в център на индустрията с втечнен природен газ, а бъдещето на Китсолт зависи изцяло от успеха на проекта.
