Човекът, който мечтаеше за обединение на народите? Филантропът, криещ от всички лекарството за рака. Милиардерът, спонсорирал директно и индиректно всички войни от последните десетилетия и отпуснал заем на Горбачов за изграждането на демократична Русия. Босът на тайния клуб на билдербергите – кукловодите, които направляват световния ред. Мъжът с най-много присаждания на сърце в историята, вкопчен страстно в живота. Студенокръвният рептил, който според мнозина се е оттеглил единствено в по-дълбока сянка за следващите 4899 години.
Тази мистична личност остава безсмъртна. На 20 март 2017 г. на 101 години си отиде от този свят човекът Дейвид Рокфелер – последният внук на първия милиардер на САЩ и „най-богатият човек на всички времена“ – Джон Дейвидсън Рокфелер.
Дейвид издъхва в дома си в имението Покантико Хилс в щата Ню Йорк вследствие на сърдечна недостатъчност в съня си. Въпреки преклонната си възраст патриархът на фамилия Рокфелер се готвеше за своята седма трансплантация на сърце. Първата такава интервенция той претърпява през 1976 година след автомобилна катастрофа. За последно магнатът се подложи на процедурата преди две години, като операцията продължава шест часа и се случва в дома му в Ню Йорк.
Тогава Рокфелер заяви, че възнамерява да живее поне до 200 години, а тайната на дълголетието му се крие в любовта към живота.
“Всеки път, когато получавам ново сърце, сякаш полъхът на живота се завръща в моето тяло.
Чувствам заряд на енергия. Обичам всеки ден и това да водиш обикновен живот, да си играеш с децата, да се наслаждаваш на вещите, които имаш, да прекарваш време с верните приятели. Спечелил съм много пари през моя живот, но по-голямата част от тях съм дал. Няма смисъл да получаваш, ако не може да споделяш“, признава филантропът.
Най-възрастният милиардер отпразнува своя стотен рожден ден, като дари 1000 акра земя на щата Мейн.
Като представител на своята могъща фамилия той е натоварен с безброй роли във всякакви конспиративни сценарии, но винаги е изтъквал себе си като нормален, макар и облагодетелстван човек. И винаги е бил наясно с мистиката около личността си и своята фамилия.
„Очевидно е, че винаги съм бил третиран по различен начин. Но няма съмнение, че имайки финансови ресурси благодарение на родителите ми, се научих да ги използвам със сдържаност и дискретност.
Да, има много хора, които ме обвиняват, че съм владетел на света. Мисля, че мога да опиша голяма част от тях като откачалки. Няма смисъл в това твърдение, не е вярно и няма да бъде вярно, а да го превръщам в голям проблем, би било безотговорно“, коментира в интервю Рокфелер.
В своите мемоари той коментира и съмненията около целите на тайнствения клуб на билдербергите, или кукловодите в сянка, които работят за глобално правителство, единен пазар и една централна банка. Групата обединява световния елит от влиятелни политици, кралски особи, бизнесмени, банкери, индустриалци и IT милиардери, които диктуват световния ред, а техен главен съветник е именно Дейвид Рокфелер.
„Някои дори вярват, че ние сме част от таен заговор, работещ срещу интересите на САЩ, характеризиращ фамилията ми и мен като „интернационалисти“, които в конспирация с други хора по света изграждат една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – един свят, ако щете.
Ако това е обвинението, тогава се признавам за виновен и съм горд с това”, казва филантропът.
За никого не е тайна, че неговата мечта е едно световно обединение, което би могло да бъде постигнато и чрез близък контакт и обвързаност между личностите във властта от всички националности.
„Мисля, че най-добрата надежда за мир и просперитет в света е по-голямо сътрудничество между народите“, сигурен е Рокфелер.
За мнозина би настъпил страховит апокалипсис, ако бъдат реализирани целите на билдербергите за свят с едно правителство като ООН, с единен глобален пазар, охраняван от една световна армия като НАТО, с единна валута и финансов пазар, регулиран от Световната банка и МВФ. Именно тайнствените кукловоди подкрепят и създаването на ЕС в миналото, като някои от членовете на групата дори поставят идеологическите основи на съюза.
Все пак има и хора, които са готови да признаят, че идеята за глобално правителство наистина ще направи невъзможно и глупаво завихрянето на всякакви войни и конфликти, защото няма логика някой да се бие със себе си. Конспираторите обаче твърдят, че изначалната цел на билдербергите е бедните да станат още по-бедни.
В същото време Рокфелер е доказвал безброй пъти, че е достатъчно щедър към всички не само на думи, но и на дела. Той е един от тримата господа, положили клетва за дарение на минимум 50 процента от състоянието си за благотворителност – инициатива, подета от Уорън Бъфет и Бил Гейтс.
Дейвид прави най-голямото финансово благодеяние в историята на Харвард от $100 млн. и е раздал над $1 милиард за различни каузи, включително $225 млн. на фондация “Рокфелер брадърс” за изкореняване на бедността.
През 20-те години на ХХ век фондация „Рокфелер“ дава 1/3 от средствата за сградата на Агрономическия факултет в София. С негова финансова помощ е създаден и днешният Национален център по заразни и паразитни болести.
През 2017г. състоянието на Дейвид Рокфелер възлиза на 3,2 милиарда долара, с което той се нарежда едва на 603-о място сред милиардерите в света според изчисления на сп. „Форбс“.
И въпреки че бизнесменът непрестанно споделя богатството си с другите, и въпреки неговия копнеж за световен мир той е смятан по едни или други причини за един от основните спонсори на почти всички войни през последните десетилетия. В същото време Рокфелер винаги подпомага чрез свои фондации и организации народите, страдащи от различните конфликти.
Според мнозина той и билдербергите също така са основните фигури, които стоят дори зад перестройката в СССР
и разгромяването на комунизма. Твърди се, че първите стъпки се предприемат още през 1976 г., когато на сбирка на клуба присъства и самият Михаил Горбачов, който тогава е само член на ЦК на комунистическата партия, но девет години по-късно става генерален секретар. Любопитната теория гласи, че Рокфелер и Кисинджър му обещават огромен заем, за да започне изграждането на демократична Русия Отново на билдербергите се приписват разпадът на Югославия, войната в Косово, конфликтът в Украйна и вълните от тероризъм, предизвикани с разтърсващи действия в Близкия изток.
Сред най-гръмките обвинения към Рокфелер и дейността му под всякакви форми е това, че той и неговите приближени крият лекарството против рака, докато всеки ден издъхват близо 8 млн. души след фатална борба с коварната болест.
Годината е 1969. В Питсбърг д-р Ричард Дей, шеф на организацията „Планирано родителство“, контролирана от Рокфелерови, разказва пред група лекари за близката трансформация на глобалното общество. Макар всички да били помолени да изключат записващите си устройства и да преустановят воденето на бележки, един от тях не го прави и по-късно споделя чутото с обществото.
„Ние сега можем да излекуваме всякакъв вид рак. Цялата информация се съдържа във фонда “Рокфелер” и може да бъде обнародвана при наличие на съответстващо решение”, казва Ричард Дей.
Естествено, веднага с пълна сила започват да се подхранват конспирациите, че Рокфелер и елитът около него целят да забавят темповете на прираст на населението. Земята е сериозно натоварена от човечеството и следователно някой трябва да се справи с този проблем, като остави хората да боледуват и умират. Това правят именно силните на деня, скривайки антидота срещу най-тежкия бич – рака.
Веднага щом изникне опасност от появата на нов метод за лечение на болестта, медицинското лице, направило пробива, трябва да бъде отстранено. Всички тези крайни твърдения винаги биват придружени от достатъчно примери от прилежните конспиратори. Истината, разбира се, винаги ще остане
някъде там, понякога опасно близо или твърде далеч.
Най-абсурдният мит около Рокфелер несъмнено е налудничавото твърдение, че той е рептил. Или иначе казано, представител на студенокръвна извънземна раса, който може да живее до 5000 години или е безсмъртен. И, разбира се, тези създания управляват света.
Въпросната теория разкрива предимно отчаяното желание на всички онези, които не вярват, че някой може да бъде на върха, без да е някакво фантастично създание или чудовище, да си обяснят успеха и влиянието на един човек, макар и привилегирован.
Дотук обаче със съмненията, полуистините или чистите заблуди. Фактите говорят достатъчно.
Дейвид Рокфелер несъмнено има огромна власт и заради нея си позволява два пъти да откаже да стане министър на финансите на САЩ на двама президенти – Картър и Никсън. Бизнесменът контролира „Чейз Манхатън“ през десетилетията, когато е най-могъщата банка в САЩ и символ на щатския капитализъм. Той дори разширява нейната дейност зад граница, заради което учреждението е наречено „банката на Дейвид“. Милиардерът е фактор както в международните финансови отношения на страната си, така и в нейната външна политика. Срещал се е с повече световни лидери от всеки друг президент и е посрещан във всякакви чужди столици с почести като към държавен глава.
„Дълго преди глобализацията да влезе във всекидневния речник, Дейвид Рокфелер осъзна колко важно е да се изградят силни връзки на доверие между държавите и техните лидери по целия свят. Имаме привилегията да сме облагодетелствани от приноса му за световния мир и да се запознаем с неговите разсъждения по тези проблеми в изключителните му мемоари.“
Това пише Нелсън Мандела в анотацията към мемоарите на Дейвид Рокфелер, единствения от своята фамилия, публикувал автобиография.
„Вълнуващи са разсъжденията му за неговото възпитание и задълженията, произтичащи от огромното му богатство и името, което носи, както и разказите за четири поколения на династията. Има и още нещо, което, макар и непреднамерено, но много ясно се откроява в книгата – честността, почтеността и човечността на самия Дейвид Рокфелер”, пише също така Хенри Кисинджър.
На 12 юни 1915 г. в Манхатън, Ню Йорк, се ражда Дейвид, внукът на Джон Рокфелер, от неговия единствен син Джон-младши и съпругата му Аби.
Наследникът на титаничната фамилия израства в осеметажен дом в Мидтаун Манхатън, който е най-голямото частно имение, строено някога в града.
Дейвид завършва Харвардския университет, след което изкарва година в Лондонското училище по икономика, а по-късно получава докторска степен по икономика от Чикагския университет. През 1940 г. отвежда до олтара Маргарет Макграт, с която се запознава на танци, когато е първокурсник в Харвард. Съпругата му умира на 80 г. през 1996 г. от усложнения след сърдечна операция.
21 години по-късно Дейвид Рокфелер също се раздели с този свят, към който бе силно привързан.
“Имах чудесен живот. Убеден съм,
че материалните блага могат да го направят такъв.
Но когато човек няма добри приятели и близки, животът става празен и тъжен, материалните блага престават да бъдат важни. Имах чудесен живот“, споделя Дейвид Рокфелер.
инфо: 168chasa.bg