Богатствата на България: Няма да съжалявате, ако посетите Дряновския манастир (Видео)

Той е разположен в местност с уникална природна красота; вековни дървета по стръмните планински склонове са прорязани от плитководни пенливи рекички; тишината се нарушава от звуците на птиченца и тракането на кълвачи. Светлосиньото небе контрастира с зеленината на дърветата, между които се открояват снежно бели варовикови скали. Красота, спокойствие и наслада за очите и душата! Несъмнено, манастирската клисура е била заселена от дълбока древност, за което свидетестват артефакти, намерени в пещерите на варовиковите скални масиви. Манастирът е основан в края на 12-я век по време на царуването на Калоян, построен срещу входа на известната пещера „Андъка“.

Два века по-късно се налага неговото разширение, поради бързо нарастналия брой монаси, търсещи в спокойствието, тишината и уединението единение с Бога чрез вглъбяване и страстни молитви. Край на тази мистика в православието се слага с турското нашествие по българските земи – манастирът е опожарен, а монасите избити или прогонени.

Възстановен през 16-я век от български родолюбци, той отново е опожарен и отново възстановен в края на 17-я век. Постоянно разширяваната манастирска обител приютява повече от 500 монаси, които започват да се трудят всеотдайно за възраждане на духовността и културата на българския народ.

Така манастирът бързо става един от най-значимите книжовни центрове на Балканите, впечатляващ с огромната си библиотека. За съжаление кърджалийски орди атакуват манастира и го опожаряват за трети път. Още не са изтляли обаче въглените и започва строежа на нова църковна обител, която през първата половина на 19-я век е била постоянно обновявана и благодарение – преди всичко – на усилията на игумена на манастира – архимандрит Рафаил – църквите са вече две, а помощните сгради – пет. Възцарява се благоденствие, стимулиращо още по-бърз книжовен подем. Като следствие от духовното съзряване на българите като нация са революционните настроения, изразител на които става Васил Левски. Заедно с Матей Преображенски той създава дряновския революционен комитет и използва манастира като база за складиране на храна и оръжие за бъдещите четници.

По време на Априлското възстание от 1976 година, четата на Бачо Киро и поп Харитон намира убежище зад високите здрави стени и 10 дни удържа бесния напор на хилядократно превъзхождащата я по брой турска войска. Малка част от възстанниците успява да се изтегли, а манастирът е напълно разрушен. Изгаря и огромната му библиотека. Едва един месец след края на Освободитената руско-турска война, започналото частично възстаноляване на манастира намира израз в тържественото осветяване на главния му храм, където е отслужена панахида в памет на загиналите възстанници от четата на Бачо Киро. По-късно техните кости са положени в специално изграден мавзолей.

В началото на 20-я век Дряновският манастир е вече прочут като релииозно и културно средище на новото българско царство. Днес той се почита като светиня от Българската православна църква. Вижте красотата му във видеото!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

one × five =