Конопът (Cannabis), известен у нас още като матренка, чернойка, канап, е едно от най-древните познати растения на земята, както и едно от най-ранните култивирани растения от човек. Макар и с безброй доказани приложения в почти всички сфери на индустриалното производство, конопът днес се отглежда предимно с цел добиване на влакна, които са изключително здрави и издръжливи на влага.
Растението коноп спада към отдел покритосеменни. То е едногодишно с високата скорост на растеж и мазнините в семената. Канабисът е диплоидно растение, което, най-общо, означава, че има мъжки и женски растения. Мъжките цветове са събрани в метлици, разположени в пазвите на горните листа, докато женските са по два в пазвите на прицветници, формиращи класоподобни съцветия. Канабисът цъфти през юли – август.
Конопът е много приспособимо растение, като расте в изобилие и на всичкото отгоре то ревитализира почвата – насища земята с кислород и в крайна сметка, я прави по-плодородна. Има данни, че растенията, засадени на ниви, на които предходната година се е гледал коноп, се развиват значително по-добре.
Има много сортове коноп, някои от които се отглеждат с цел добив на марихуана. Самата дума марихуана идва от мексиканския жаргон за коноп. По смисъла на българското законодателство (както и на почти всички останали) отглеждането на коноп с цел добив на канабиноиди е престъпление е се наказва по силата на закона.
По традиция сортове коноп с висока психоактивност се отглеждали в екваториалните държави като Ямайка, Мексико, Колумбия и като цяло в Централна Америка, Африка и Югоизточна Азия.
Различните сортове коноп се различават по размери, форма на цялото растение, форма на листата, период на зреене, количества добив и т.н. Така например тези от сорта Cannabis Indica са по-ниски и широки, разклонени и с по-големи листа, зреещи по-рано и даващи висок добив, докато Cannabis Sativa са с точно противоположните характеристики и са подобни на влакнодобивните сортове.
Най-общото разграничение обаче е спрямо количеството на съдържащите се в тях канабиноиди. Тяхното количество варира според сорта и условията на отглеждане. По отношение на канабиноидите отделните сортове могат да се разделят на 5 основни типа по критерии на количественото съотношение на THC или CBD – двата основни канабиноиди.
У нас може да се срещне диворастящ/саморасъл коноп. Има воден коноп (Eupatorium cannabinum), известен като дъбравник. Височината на стъблата му достигат 50-150 см и има подобни на канабиса листа. Притежава изразени лечебни свойства, които са били известни още на индианците.
Както споменахме, конопът е едно от първите растения, които човек култивира. Това се е случило в периода на Неолита в земите на днешна Азия по всяка вероятност, което автоматично го поставя сред най-старите растителни култури на нашата планета. С развитието на човечеството и миграционните процеси, конопът също мигрира и се разпространява.
Най-усилено това се случва след 15 век. Военните кампании са го е разпространил на всички континенти. Нашите предци много добре са познавали всички ползи и варианти за употреба на канабиса. Конопът се е използвал масово за направата на облекло и здрави въжета. Било е ясно, че там където се е отглеждал канабис, почти не е имало подземни вредители, като сляпо куче, попово прасе и други.
Счита се, че конопът е растението, което може да избави земята от екологична катастрофа, защото от него може да се произвежда екологично равностойно на дизеловото гориво, по-евтина и качествена хартия и т.н. В семената на конопа се съдържат 30 – 38% тлъсто масло. То се съдържа главно от глицеридите на ненаситените киселини (линолова, линоленова и маслена).
В състава на конопа се откриват още белтъчини, аминокиселини, алкохолът квебрахит, фенолни съединения (канабинол, канабидиол), алкалоида тригонелин (C7H702N). Включва витамин К, лецитин, холестерин, захари, холин, фитинова киселина, както и много етерични масла, горчиви и танинови вещества, сапонини, еупаторин и др. Канабисът съдържат веществото Tetra Hidro Cannabinol, което е халюциноген и заради което канабисът спада към слабите наркотични вещества, забранени в повечето страни.
Автор: Соня Георгиева
Източник: Виа Понтика