При скалния пролом Вратица край град Враца се издигат скали, наречени Крал-баир или Колесницата. Няколко каменни фигури сякаш са поели път нагоре през планината. Може да се види каменна колесница, впрегната в каменни коне, главата на едър мъж с брада, женска фигура.
Според една легенда това е колесницата на бягащия цар Йоан Срацимир, а според други – колесницата на цар Костадин и царица Елена – повелителите на небесния огън.
Още през 1877 година Феликс Каниц предава една легенда за тази местност, която е свързана с владетеля на Видинското царство Иван Срацимир с думите: Според преданието тук именно разгневеният християнски Бог е наказал по вечно видим начин предателството на последния български цар Йоан Срацимир Шишман. Високо върху Крал- баир на десния бряг на реката се вижда тоя Йоан, който от страх предал земята си на турците, вкаменен при опита му за бягство.
Но не само коварният предател, но и неговата дъщеря, колар, кола и четирите впрегнати коня постигнала същата съдба. Тяхната кръв е почервенила скалите на онова място.
Съществува предположение, според което етимологията на топонима крал-баир трябва да се търси във връзка със старата българска дума каралюк/каралък – вид птица от рода на соколите, която се е използвала за лов на малък дивеч.
Трета легенда свързва скалните образувания Кочиите с османските нашественици и цар Костадин. Когато османлиите с голяма войска нападнали крепостта, бранителите ѝ се сражавали храбро, но били малко на брой. Преди падането на крепостта цар Костадин я напуснал с колесницата си през Войводин дол към Патлейна.
Там срещнал жени да берат дини. Той ги благословил, като им казал: Днес да сеете, утре да берете! На другия ден минали османците и ги попитали кога е минал царят, а жените отвърнали: Когато сяхме дините. Преследвачите се отказали и се върнали, като помислили, че царят е минал преди много време.
инфо: sanovnik.bg / Петьо Любомиров