Из „Отровните родители“, Сюзън Форуърд, Крейг Бък
инфо: spisanie8.bg
Като дете… вашите родители казваха ли ви, че сте лоши или некадърни? Използваха ли физическа болка, за да ви възпитават? Налагаше ли се да поемате грижата за проблемите на родителите си? Беше ли ви често страх от тях? Вече като възрастни, майка ви и баща ви все още ли ви третират като дете? Изпитвате ли интензивни емоционални или физически реакции, след като сте прекарали известно време с родителите си? Упражняват ли родителите ви власт над вас посредством заплахи или чувство за вина? Манипулират ли ви с пари? Имате ли усещането, че каквото и да правите, то никога няма да е достатъчно добро за родителите ви? Преодолейте вредното наследство и вземете живота си в ръце.
Децата на „отровните“ родители изпитват огромна необходимост от одобрение, която им пречи да живеят така, както желаят. Много възрастни продължават да стоят в капана на емоционалното обвързване с родителите си. Ако бъдат запитани дали са способни на собствени мисли, чувства и постъпки, без да се съобразяват с надеждите и очакванията на родителите си, малцина ще отвърнат с категорично „да“. Всъщност, известна степен на емоционалното обвързване дори е здравословна, когато семейството е нормално. Чувствата на принадлежност и семейно единение са наистина полезни. Но дори в нормалните семейства обвързването може да се окаже прекалено. А в „отровните“ то надхвърля всякакви граници.
Някои хора реагират с недоволство или притеснение на моето предположение, че
връзката с родителите е пагубна за душевното им здраве.
Моля ви, не забравяйте, че тази душевна борба е съвсем нормална. Малцина са онези, които са стигнали достатъчно ниво на вътрешно развитие, което да им позволи да поемат пълната отговорност за собствения си живот или да бъдат напълно освободени от необходимостта от родителско одобрение. Повечето от нас са напуснали родителския дом физически, но малко са онези, които са го сторили емоционално.
Обвързването е основно два типа. При първия вие непрекъснато отстъпвате пред желанията на родителите си, за да им се харесате. Каквито и да са собствените ви желания и потребности, тези на вашите родители винаги биват поставяни на първо място.
Вторият тип обвързване представлява точно обратното. Това, че се възмущавате, заплашвате и отчуждавате от родителите си, няма никакво значение, защото емоционалната ви обвързаност с тях няма как да изчезне. Колкото и да ви звучи абсурдно, вашите родители продължават да контролират вашите чувства и поведение.
Докато продължавате да реагирате остро на тяхното поведение, вие им позволявате да ви разстройват, а оттам – и да ви контролират.
…Ето какъв е например механизмът на убеждението: „Не мога да победя, защото родителите ми разполагат с цялата власт“. То ви кара да се чувствате безпомощни, уплашени, недоволни и потиснати. В усилието си да потиснете тези чувства, вие автоматично ще реагирате или с несъгласие, или с отстъпване пред желанията на родителите ви, или с употреба на алкохол и наркотици, чрез които притъпявате въпросните чувства. Всичко започва с убежденията.
Отбележете всяко твърдение, което ви се струва вярно.
Във взаимоотношенията с родителите си, аз вярвам в следното:
• От мен зависи родителите ми да са щастливи.
• От мен зависи родителите ми да са горди.
• Аз съм целият живот на родителите ми.
• Родителите ми няма да оцелеят без мен.
• Аз няма да оцелея без родителите си.
• Ако кажа на родителите си истината (за моя развод, за моя аборт, за това че съм гей, затова, че годеникът ми е атеист и т.н.), тя ще ги убие.
• Ако се противопоставя на родителите си, ще ги изгубя завинаги.
• Ако им кажа, че са ме наранили ужасно, те ще ме изхвърлят от живота си.
• Не трябва да казвам и да върша нищо, което би наранило родителите ми.
• Чувствата на родителите ми са по-важни от моите.
• Няма никакъв смисъл да говоря с родителите си, защото нищо няма да се промени.
• Ако родителите ми можеха да се променят, аз щях да се чувствам по-добре.
• Трябва да компенсирам на родителите си факта, че съм лош човек.
• Знам, че ако успея да им обясня колко са ме наранили, те ще се променят.
• Каквото и да са ми причинили, те са ми родители и аз трябва да ги почитам.
• Родителите ми нямат никаква власт над живота ми. Аз непрекъснато се карам с тях.
Ако сте отговорили положително на четири или повече твърдения, то вие все още сте прекалено обвързани с родителите си в емоционално отношение. Колкото и да ви се струва невероятно, всички тези убеждения са вредни. Те ви пречат да бъдете самостоятелна и независима личност. Те засилват вашата зависимост и ви лишават от силата ви на зрял човек.
Повечето от тези убеждения прехвърлят изцяло върху вас отговорността за чувствата на родителите ви. Когато „отровните“ родители се чувстват зле, те са склонни да обвиняват някой друг и този някой обикновено са децата. Ако сте убедени, че носите отговорност за чувствата на родителите си, вие сигурно продължавате да вярвате, че имате власт да ги „направите“ щастливи или нещастни — тях или който и да е друг.
Из „Отровните родители“, Сюзън Форуърд, Крейг Бък
инфо: spisanie8.bg