Някои хора може да си мислят, че актьорите имат най-лесната работа на света: получаваш милиони долари, за да четеш реплики, които някой друг е написал, а в края на деня релаксираш в басейн, пълен с кокаин. Това може и да е вярно, ако си наистина кофти актьор. Ако искаш да бъдеш добър, трябва да си малко по-луд. Например като…
- Том Круз е станал куриер за ролята си в Съучастника (Collateral)
За обикновения зрител Том Круз варира от надутия, привлекателен екшън герой в „Мисията невъзможна“ (Mission: Impossible) до надутия, привлекателен екшън герой в „Топ Гън“ (Top Gun), а някои може би го помнят и с ролята му на надутия, привлекателен екшън герой в „Специален доклад“ (Minority Report). Круз обаче е несправедливо злепоставен по този начин – когато му се отпусне повода, той може наистина да се развихри.
Когато е избран за ролята на Винсънт в „Съучастника“, единственият истински злодей в кариерата му до сега, той е бил решен да го изиграе както трябва. Затова Том Круз тайно е убил шестима бездомника.
Шегуваме се. Ако това се беше случило, едва ли щяхте да четете за него тук. Човекът обаче все пак се е постарал.
Проблемът с избирането на Том Круз за професионален убиец е, че едно от необходимите умения – способността да се сливаш с тълпата – е единственото нещо, с което той няма опит. Той е вероятно един от най-разпознаваемите хора на планетата. Не може да се почеше между краката, без някое списание да го изтипоса на корицата си. Това е първото нещо, което е трябвало да поправи.
За да се подготви за ролята на анонимния убиец, Круз решил да се научи как да се слива с тълпата. Преоблякъл се като работник на FedEx и разнасял пратки в претъпкан пазар в Лос Анжелис, докато с всички сили се опитвал да не бъде забелязан от буквално всеки човек край него.
Невероятното е не само, че е доставил пратките с възможно най-малката дегизировка, но и абсолютно никой не го разпознал, дори когато се заговорил с абсолютен непознат.
И да, Круз се заел да научи и другата половина от това да бъдеш професионален убиец – частта с убиването. Той е преминал обучение по стрелба, научил се е как да стреля бързо и точно – с истински муниции. Той станал толкова добър в това, че на снимачната площадка можел да извади пистолета си и да застреля безпомощните статисти за по-малко от три секунди. За щастие тогава са използвали хаосни, но все пак, ако Круз реши някога да смени кариерата си, „безличен убиец“ определено ще добър избор.
- Ейдриън Броуди захвърлил живота си заради „Пианистът“ (The Pianist)
Когато сравнително неизвестният актьор Ейдриън Броуди е помолен да участва във филма за Холокоста, той вероятно се е сещал, че ще трябва да изпита границите на актьорския си талант. А когато разбрал, че е филм за Холокоста, режисиран от Роман Полански, вероятно е оцапал малко гащите.
Но макар едва да е показал способностите си в Холивуд, Броуди успя да грабне Оскар, което го направи най-младият актьор с такова постижение – само на 29г. Филмът го направи и единственият американски актьор, спечелил Цезар, което е нещо като фенската версия на Оскарите.
Разбираемо трудно е за всеки богат, млад американец да влезе в ролята на евреин, който е изгубил всичко от ръцете на нацистите. За да успее да се превъплъти най-добре в ролята на истински оцелял от Холокоста, Броуди трябвало да разбере какво е да види как целия му свят се срутва през очите му. За да го постигне, той се отказал от всичко.
И нямаме предвид, че е спрял да си поръчва двойно еспресо, което всяко сутрин му е доставяно от Колумбия с хеликоптер. Той буквално се отказал от всичко. От телефона си, от Поршето си, от апартамента си… дори скъсал с дългогодишната си приятелка, за да може когато плаче пред камерата, да бъде истинско.
Трябва да посочим и, че Броуди се научил как свири на пиано, така че и това е нещо. Той запомнил цяло произведение на Шопен. Така че, когато го видите да свири красивото 4-минутно парче, знайте че наистина го свири Броуди. Завършеният филм направи Броуди звезда за едно нощ. Разбира се, след като видяхме как се яви да приеме Оскара си, не можем да кажем със сигурност дали всичко не е било един сложен план да се добере до Хали Бери.
- Актьорите от „Спасяването на редник Райън“ (Saving Private Ryan) са преминали през истински ад
Когато снимал „Спасяването на редник Райън“, Стивън Спилбърг искал да направи различен военен филм. Вместо да се фокусира върху героизма на мъжете в униформа, той искал да разгледа терора на войната. Твърдото изобразяване на смъртта и разрушението е възхвалено заради това, че се опитва да покаже войната възможно най-реалистично, както и заради силните изпълнения на звездния актьорски състав – Том Ханкс, Мат Деймън и Вин Дизел. Никой от тях не е знаел в какво се забърква.
Много е трудно да разиграеш война пред камерата, защото всички са наясно, че ужасът около тях не е истински Можеш да гърмиш с хаосните и хвърляш фалшиви експлозии колкото си искаш, но в края на деня всички се прибират по караваните си и пият по един горещ шоколад.
За да подготви звездите за „ужаса на войната“, Спилбърг ги превел през ада. Почти всеки от главните актьори е преминал през 10-дневно военно обучение с пенсиониралия се морски пехотинец Дейл Дай, чиято работа се изразявала в това да ги съсипе, докато ръцете им не заприличат на хамбургер. Актьорът Едуард Бърнс описва подготовката си за филма като най-ужасното изживяване в живота му.
Може би ще възразите, че истинските войници трябва да живеят в ада доста повече от 10 дни, но пък имайте предвид, че тези хора са свикнали да ядат вечерята си от стомаха на голи японки. Нивото на културния шок е трудно да си го представите. Дай се обръщал към актьорите само с имената на персонажите им, накарал ги научат основни техники за бой и оцеляване и дори стрелял по тях с хаосни патрони. Господ изглежда също е бил там, тъй като още на първия ден от тренировките валяло като из ведро и всички били мокри до кости, а земята, върху която трябвало да спят, се превърнала в кал. Яденето само на консерви и викането на Дейл Дай да се движат два пъти по-бързо, направо ги докарало до ръба на пропастта, което помогнало за по-достоверното психическо и физическо изтощение пред камерата.
Казахме, че почти всички главни актьори са преминали през това. Мат Деймън, който изигра въпросния редник Райън, пропуснал този ужас, като се появил накрая с капучино в ръка и заснел неговата част от филма за 6 седмици. Това било решение на Спилбърг, който искал динамика между Деймън и останалите. Все пак техните герои били прекарали 2/3 от филма търсейки едно пънкарче насред пълното с нацисти нищо. Какъв по-добър начин да накараш актьорите да се държат сякаш мразят човека, от това да ги накараш наистина да го намразят?
- Ед Харис е заплашително луд
Ед Харис е участвал в няколко десетки филма, които сте гледали (Шоуто на Труман, Красив ум, Скалата, Тъмно минало, Фирмата, Бездната и 80 други), но той почти никога не се показва в главната роля. Това не означава, че не приема работата си насериозно обаче.
В „Полък“ (Pollock), който също така режисира, Харис изигра известният художник Джаксън Полък през последните години от живота му. Той не само е прекарал 10 години работейки по филма, но и се превърнал в Полък във всяко отношение. Напълнял е с 14кг, научил се да рисува в стила на Полък (като изградил цяло арт студио в къщата си) и дори пушел цигари Camel – любимата марка на художника. В общи линии спрял точно преди да изкопае сърцето на Полък и да абсорбира душата му.
Такъв си е Харис – трябва да го изживее. В „Тъмно минало“ (A History of Violence), където играе злодея, Харис не оставил нещо дребно като „да не бъде на снимачната площадка“ да го изкара от персонажа. Докато е на прес конференция за филма, репортер го пита „Какво е насилието?“. Неговият гневен отговор (започвайки да удря по бюрото и да хвърля малки обекти) остави всички безмълвни за няколко секунди, мислещи си „По дяволите, това ескалира доста бързо“.
И не е като винаги да се бори за Оскар – на снимките на „Скалата“ (The Rock), един от най-типичните за Майкъл Бей филми, Харис бил толкова вглъбен в персонажа си, че просто отказал да спре да се държи като закоравял, гневен ветеран от войната. Не само, че се обръщал към Бей със „сър“ постоянно, но и успял да накара всички наоколо да се обръщат към него по същия начин. Объркването на някоя сцена може да е дразнещо за всеки актьор, но Харис напълно откачал, когато обърквал репликите си. Не защото обичал драмата, а защото точно така би се държал някой като неговия герой.
- Но не колкото Робърт Де Ниро
Днес Робърт Де Ниро се появява в много комедии, играейки пародийни версии на коравия тип, който беше някога. Но той заслужава почивка. В началото на кариерата си беше златното момче на Мартин Скорсезе и заедно те направиха някои от най-добрите филми на всички времена, като например „Шофьор на такси“ (Taxi Driver), Разяреният бик (Raging Bull) и Добри момчета (Goodfellas). Всичко това си има цена.
Преди всичко, за да се подготви за „Шофьор на такси“, Де Ниро получил разрешително за такси и започнал да вози хората в Ню Йорк на 12-часови смени, въпреки факта, че филмът беше толкова за шофирането, колкото „Игра на тронове“ е за феодалната икономика.
След това в „Разяреният бик“ Де Ниро влиза в ролята на истинския боксьор Джейк Ламота. За да се увери, че сцените, в които пребива хора до смърт, са правдоподобни, той се скъсал от тренировки почти всеки ден, понякога със самия Ламота. Де Ниро тренирал толкова здраво, че дори счупил ребро и зъб на боксьора. Не забравяйте, Ламота е истинският професионален боксьор.
Наистина откаченото идва след заснемането на бойните сцени. Продукцията по филма спряла за 4 месеца, за да може Де Ниро да се фокусира върху образа на по-дебелата, по-възрастна версия на Ламота, като самият той стане такъв. През това време той се хранел безразсъдно, наблягал на месото, пастата и всичко останало, което щяло да му помогне да натрупа 30кг.
Може би най-голямата отдаденост към киното виждаме в „Недосегаемите“ (The Untouchables), където Де Ниро изигра известния престъпен бос Ал Капоне. За да влезе в ролята на мафиота от Чикаго, Де Ниро отново напълнял, но искал и всеки физически детайл от персонажа му да е автентичен. Шивач от Малката Италия ръчно ушил дрехите му от Сухия период, до подробности като коприненото бельо, което Капоне е носел, докато е удрял главите на лошите с бейзболна бухалка. И това имайки предвид, че подобни подробности никога не са показани на екрана.