Нови сведения за това, как ХИВ/СПИН се появява в САЩ, отхвърлят теорията, че един човек, известен в академичната литература като „Пациент нула“, стои зад епидемията на СПИН през 80-те години.
Оказва се, че болният не е „Пациент нула“, защото „0“ в папката всъщност е било „О“ и означава, че човекът просто не е от щата Калифорния (Outside California).
Това не е първият случай, в който медицината разбира грешно нещата.
Дори може да проследим в историята как болести, за които днес знаем много, в миналото са третирани напълно неправилно.
Ето и някои от тях:
Сифилис
В античния свят както чумата, така и сифилисът са определяни като епидемии, поради факта, че се разпространяват бързо и обезобразяват болните, докато ги водят към фатален край.
Объркани и безпомощни, в миналото лекарите не успяват да открият истинската причина или пък лека за тези болести.
Смята се, че в края на XV в. Христофор Колумб и неговият екипаж донасят сифилиса в Европа. Бързо се стига до заключението, че болестта се предава по полов път. По същото време се появява и грешното предположение, че само жените разпространяват болестта, както и всички венерически заболявания като цяло.
След средата на XIX в. лекарите започват да изследват сифилиса по-сериозно, но поради грешното разбиране за корените на болестта, те търсят лек за нея по нехуманен и неефективен начин.
Започват да експериментират върху хоспитализирани проститутки, като умишлено ги заразяват със сифилис, с надеждата те да развият имунитет. Главният проблем в случая е, че по-голямата част от жените са били заразени преди да влязат в болница, което води и до колебливи резултати в изследванията.
И все пак дори резултатите да бяха верни, това не е нито най-научно обоснованото изследване, нито най-хуманният начин да се намери лек за една болест.
Епилепсия
Както е известно, хората, страдащи от епилепсия, имат чести припадъци, придружени от гърчове. Тези припадъци са както изключително опасни за болния, който може да си глътне езика и да се задуши, така и плашеща гледка за околните.
Това подтиква и медицинските „експерти“ в миналото, които нямат достатъчни сведения за болестта, да я обвържат с демонично присъствие. Това грешно предположение вероятно датира дори преди Библията, още от времето на вавилонците и древните римляни, които са записали сведения за припадъците.
Според ранните религиозни вярвания хората, които припадали, били обладани от демони, и това бил начинът на Господ да ги накаже. Страхът на древните общества, неразбиращи болестта, бил толкова голям, че епилептиците най-често били държани изолирани, оковани и подлагани на ритуали, които днес наричаме „екзорсизъм“.
Някои от древните „лекове“ за „обладаването“, измислени от римляните, били болният да пие кръв от паднал в битка гладиатор или пък да яде плът от човешки трупове, за да се прочисти.
Туберкулоза
До началото на XIX в. дълго време лекарите имат грешна представа за болестта, която днес наричаме туберкулоза. Според тях заболяването се появявало вследствие на тежко и продължително скърбене – ментално и емоционално състояние, което било нещо честно срещано във времето на динамични промени по целия свят.
Учените тогава твърдят, че интензивната урбанизация и индустриализация са отговорни за зараждането и разпространението на болестта, заради претъпканите улици и все по-мръсния въздух, който буквално „поглъща“ хората.
По-късно лекарите признават, че неприятните елементи на градския живот всъщност допринасят за влошаването на здравето на хората като цяло и ако не друго, то поне създават предпоставки за развиване на туберкулоза, дори и да не са основният причинител.
Вярно е, че градският живот прави хората по-податливи към туберкулоза, но единствено поради факта, че са в среда, в която има повече бактерии и в частност – Mycobacterium tuberculosis, известна и като бацил на Кох.
В края на XIX в. теорията, че някои от болестите се предават чрез бактерии, добива публичност и успява да обясни туберкулозата по-добре. Лекарите установяват начините на заразяване с болестта и започват да превантират разпространението й, като насърчават населението да се грижи по-добре за хигиената си.
С времето броят на болните намалява, а след навлизането на пеницилина болестта е почти изкоренена и вече не е толкова страшна, колкото е била някога.
инфо: vesti.bg