Забравеният български учен, който се осмели да „запали“ вода

Представете си свят, в който няма бензин, няма газ, няма политики на петролни компании.
Има само обикновена вода — и изобретение, което може да я превърне в гориво.

Точно такава идея преследва в продължение на години проф. д-р Стефан Найденов, български изобретател и изследовател, чието име малцина помнят днес, но чиито експерименти пораждат въпроси и до днес.

През 90-те години той представя загадъчна течност, наречена ПЕГОЛ — субстанция, за която твърди, че може да „активира“ водата и да я превърне в енергиен източник. Според свидетели двигатели са работили само с вода, смесена с ПЕГОЛ. На видеозапис от 1991 г. той дори демонстрира запалване на двигател, задвижван от подобна смес.

Звучи като научна фантастика, но историята тепърва става по-интересна.

Какво е ПЕГОЛ?

Няма официален патент.
Няма научна публикация.
Няма формула.

Има само фрагменти от разкази, старателно пазени подробности и един стар видеозапис.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Пирамидите в Китай — защо китайското правителство не позволява изследвания на тези древни структури?

Учени: Телата на хората, погребани през последните 30 години не се разлагат

Според наличните описания:

ПЕГОЛ е течност, която се смесва с вода
включва катализатор, за който се предполага, че е паладий
процесът води до преобразуване на водните молекули и отделяне на енергия

На практика — нещо, което звучи като нарушаване на традиционната термодинамика.
И може би затова научният свят никога не го приема официално.

Двигатели, които работят само с вода?

Според участници в демонстрациите:

автомобил е запалил с вода + ПЕГОЛ
лабораторни устройства са работили без традиционно гориво
процесът бил показан пред свидетели, но никога повторен пред научна комисия

Ако ПЕГОЛ наистина е работел, това е щяло да бъде революция.
И може би — началото на края на петролната ера.

Но вместо това се случва нещо съвсем различно.

Какво се случва после? Мълчание.

Няма фабрика.
Няма патент.
Няма продължение.

В един момент името на Стефан Найденов просто… изчезва от публичното пространство.

И тук идва една важна, често премълчавана част от историята.

Какво се е случило с проф. Стефан Найденов?

Проверка в различни източници показва следното:

Според статия в списание „Осем“, изобретенията му „умират с него“ и „преди три години си е отишъл от този свят — неразбран и разочарован“. Текстът е от 2012 г., което насочва към приблизителна дата на смъртта около 2009 г.
В други форуми също се споменава, че вече не е между живите.
Няма никаква официална информация — нито некролог, нито дата, нито причина.
Няма и публични данни за научна институция или архив, които да съхраняват неговите разработки.

Така личната съдба на професора остава също толкова загадъчна, колкото изобретението му.

Защо такива идеи почти никога не стигат до света?

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Никола Тесла и „смъртоносният лъч“ — какви тайни оръжия е създавал геният?

Жана д’Арк – момичето, което поведе армия срещу империя

Дори да приемем, че ПЕГОЛ работи, реалността е безмилостна.

Енергийният сектор е сред най-мощните индустрии на планетата.
Технология, която премахва нуждата от гориво, е заплаха за милиардни интереси.
Липсата на документи и научна верификация прави внедряване невъзможно.
Финансирането на подобна революция е почти непостижимо за един независим учен.

Но дали това е цялата истина?

Реално откритие или легенда?

Истината е неудобно проста:
няма достатъчно доказателства, за да кажем, че ПЕГОЛ е работел.
Но има достатъчно свидетелства, за да не го отхвърлим напълно.

А когато човек, който твърди, че държи ключ към алтернативна енергия, изчезва от сцената — въпросите остават.

Можем ли да кажем, че проектът е бил потиснат?
Че е изпреварил времето си?
Че е останал недоразработен?

Нито едно от тези обяснения не е категорично.
Затова ПЕГОЛ остава между науката и мистерията — място, което сайтове като izumitelno.com добре познават.