Повечето езически вярвания и религии по света по някакъв начин се опитват да дадат отговор на въпроса за нашия произход. Обясненията се обединяват около една дума: прераждане
Една значителна част от населението на земята вярва в прераждането. Казваме си: не знаем какво има след този живот – никой не се е върнал, за да каже. Но все повече хора търсят връзки във времето, с които да обяснят преминаването на един човешки живот в друг. Според някои теории още първобитните хора са приемали смъртта като ново раждане – затова погребвали умрелите в ембрионална поза. Най-развитите древни цивилизации също вярвали в реинкарнацията (повторно раждане) – в Древен Египет смятали, че човешката душа изминава своя пълен цикъл от превъплъщения за 3 хиляди години. Според източните учения всеки от нас може да изживее от 5 до 50 превъплъщения. Питагор също вярвал и дори разказвал за миналите си животи – може би именно предишните му прераждания като троянски воин и пророк са му дали толкова мъдрост.
Случай на прераждане
През 1963 г. в племето Отобейриа в Нова Гвинея се родил Араану. Дотук – нищо особено. Но той се родил в момента на гибелта на президента Джон Кенеди, а след известно време станало ясно, че неграмотният туземец знае много лични факти от живота на американския президент. Екип от учени изследвал познанията на Араану и потвърдил: Да, президентът се е преродил. Но защо точно там – на това толкова различно от познатите за него места?
Как разбираме?
За минали животи човек си спомня само при специфични обстоятелства: при травма, депресия, състояние на транс или много силна емоция. Според учените събитията от минали животи могат да влияят на здравето и поведението на личността. Например човек може да се страхува от огъня, защото в минал живот е пострадал при голям пожар. Като доказателство за прераждания се приема и способността да говориш непознати езици, наличието на специфични белези по тялото (които съответстват с преживявания от минал живот), както и достоверни свидетелства за миналото.
Американският професор Ян Стивънсън започнал да изучава реинкарнацията през 60-те години на миналия век и успял да изследва 2000 случая. Той постъпвал по следния начин: срещал се с човек, който твърдял, че си спомня свой минал живот. След като изслушвал разказа на преродения, отивал в населеното място, където човекът е живял преди смъртта си. Там проф. Стивънсън разпитвал местните и някои от тях потвърждавали, че преди време в тяхното село наистина е имало такъв човек (както твърди прероденият), но той починал.
Според професора децата до 8-годишна възраст имат най-много и най-наситени спомени от миналия си живот. В по-късна възраст спомените ни вече стават накъсани и трябва да бъдат предизвикани от много силна емоция. Според източните мъдреци миналото сякаш се скрива от милосърдие към хората: малко са онези, които могат да преживеят смъртта хиляди пъти и да приемат безкрайно дългия път.
Под хипноза
Един от начините за изследване на преражданията е хипнотизирането. Учени от Мюнхенския университет разпитали под хипноза няколкостотин души за събития, които помнят от първите три години от живота си. Почти 35% от тях си „спомнили“ събития, които (както било доказано) никога не са им се случвали – в този живот. И голяма част от хипнотизираните заговаряли на езици, които не познавали. Според реинкарнацията душата напуска старото човешко тяло, което е изживяло времето си, и се вселява в ново. При това всички грехове и постъпки, от които личността не си е извлякла поука, преминават в следващия живот. Така получаваме своята карма, която сме си „заработили“ сами в минали животи. Прераждането се обяснява като път, изпълнен с търсения, опити и грешки (с шанс да поправим), които да ни разкрият смисъла на съществуването и да достигнем края просветлени.
Да живееш на стари лаври
Все по-модерно става да се подложиш на хипноза и да разбереш какъв си бил в минал живот. Често хора, за които настоящият живот не е особено успешен, залагат на това – да открият великото си минало. Защото какво по-приятно за една жена от това да се окаже, че в минал живот е била например принцеса? Така всеки може да приеме удовлетворителното обяснение, че „да, сега не успях, но преди съм била богата и красива, а кой знае – в следващото прераждане може да стана кралица!“… Това безспорно дава самочувствие. И докато скептично настроени учени се опитват да оборват теориите за прераждането (като обявяват всичко за игра на фантазията), хората харесват идеята това да не е нито първият, нито последният им живот.
инфо: po-krasivi.net