Великденският остров в южния Тихи океан е известен със статуите Моаи – монументалните зооморфични скулптури, създадени от култура, която продължава да предизвиква противоречия и възхищение.
Но островът пази и други по-малко познати чудатости, макар и също толкова интересни и важни.
Една от тях е Ронгоронго – система от глифове, открита през 19-ти век, уникална за Великденския остров.
Това мистериозно писмо е важно поради няколко причини.
Първо, и най-важно, понеже няма нищо като него другаде в Тихия океан.
Второ, понеже ако един ден изследователите успеят да докажат, че това е писмена система и че е с местен произход, а не нещо внесено, това ще представлява един от малкото случаи на независимо изнамиране на писменост в историята на човечеството.
И въпреки че много автори вярват, че в действителност е уникална писмена система, това тепърва трябва да бъде доказано.
Само че въпреки усилията през последните десетилетия, писмото Ронгоронго продължава да бъде неразгадаемо.
Досега експертите са успели да идентифицират само календарна и нещо, което може да се окаже родословна информация.
Двадесетина обекта, носещи надписи на ронгоронго, някои силно повредени от времето, били събрани е края на 19-ти век, а сега са разпръснати по музеи и частни колекции. Всички артефакти с ронгоронго са направени от дърво и имат неправилни форми, сред които има един с формата на реимиро – нагръдно украшение с формата на полумесец, носено някога от хората от Велиденския остров – и друг, наподобяващ човек-птица.
За съжаление нито един не е останал на Великденския остров.
Според устното предание на Великденския остров плочите с ронгоронго имали свещен характер и само управляващият и религиозен елит знаел как да ги чете.
Текстовете са написани, следвайки система от редуваща се посока, наречена Бустрофедон, много използвана в древна Гърция, която се състои от писане на ред отляво надясно, а следващия отдясно наляво или обратно.
Освен това, текстовете ронгоронго се четат и отдолу нагоре, започвайки от долния ляв ъгъл на плочите, а редовете продължават върху двете страни на плочата, което означава, че трябва да я обърнете, преди да преминете нагоре към следващия ред.
Използваните символи са схематични фигури, представляващи човешки, животински, растителни и геометрични фигури и артефакти, много от които е трудно да се идентифицират.
Според преданието те били издялани върху дървото със зъби на акула.
Ронгоронго е съвременното име, дадено на тези надписи, което на езика Рапа Нуи означава рецитирам, декламирам или пея.
Първоначалното име или описание според устното предание било кохаи моту мо ронгоронго (редове за пеене).
Това предание давало и специфично име на всяка една плоча, въз основа на това, което пишело.
Така, кохау та’у са летописи, кохау ика изброява хора, убити в битка, а кохау ранга били списъци на бежанци от война.
Ронгоронго глифовете са приблизително един сантиметър високи и покриват цялата използваема повърхност на плочите, оползотворявайки цялото налично пространство поради свещеността на дървото на острова.
Анализът на седем от плочите разкрива, че дървото е от Thespesia populnea – дървесен вид, вероятно местен за Хаваите и други Тихоокеански острови, залесен от древните полинезийци заради ползата от дървесината му и фибри за направата на въжета.
Три други плочи се оказват Podocarpus latifolius, от Южна Африка, и следователно може да е внесено дърво или да са били добити в резултат от договор със Западняците или от корабокрушение.
Тъй като не е възможно да се разгадае какво казват плочите, освен това, което се предава устно, не е известен и произходът на тази писмена система.
Няма никакви археологически доказателства за писмена традиция в цяла Полинезия, поради което изследователите вярват, че тя може да е с местен произход.
Само че легендата разказва, че легендарните основатели на Рапа Нуи донесли 67 плочи, откъдето и да са дошли.
Експертите вярват, че писмото ронгоронго не е било изнамерено преди тринадесети век.
Единствената анализирана плоча с радио-въглероден метод датира от около 1680 г.
Когато експедицията на Гонзалес де Ахедо анексира острова към Испания през 1770 г., вождовете на Рапа Нуи подписали договора, използвайки собствена форма на писменост.
Ето защо някои вярват, че изнамирането на ронгоронго може да е било вдъновено от този факт.
Доказателство за това е фактът, че никоя експедиция не съобщила новини за нещо подобно ма ронгоронго преди тази на Юджин Ейро през 1864 г., смятан за откривателя на плочите.
Вярват и че символите, с които вождовете подписали договора, изобщо не наподобяват тези от плочите.
Тъй като нямаме абсолютно никаква идея какво съдържат плочите, най-разпространената и приета теория е, че ронгоронго не е автентична писмена система, а мнемонична система на прото-писменост, която всеки книжник тълкувал по свой начин.
Източник: Последен век