Мечът Улфберт в средновековната епоха е смятан за нещо като елитна марка. Неговото качество обаче остава мистика.
В Европа са открити десетки такива мечове. Металът, от който са изработени, е толкова здрав и чист, че за учените и до днес е загадка как оръжейниците от тази епоха са могли да постигнат такова качество.
На всички мечове има клеймо Ulfberht и два кръста. Срещат се и имитации и фалшификации, на които са пропуснати някои букви.
Нови изследвания позволяват да се надникне по-дълбоко в източниците на суровината, от която са били изковани прочутите мечове. Според една от теориите Улфберт може да е направен с използването на материали и технологии, заимствани от Близки изток или Азия.
Но последни изследвания навеждат на мисълта, че находището на суровината се е намирало близо до региона, където били открити мечовете – в Централна Европа.
По време на създаването на Улфберт (ок. 800–1000 г.) в Близкия изток ковали не по-малко качествени остриета от дамаска стомана. Суровина за тяхното изготвяне е бил материал, известен като стомана на Вутц, добивана в Азия. Дамаската стомана и така наречената тигелна стомана на Улфберт се отличавали с високо съдържание на въглерод.
Уникалността на Улфберт
Въглеродът може да съсипе меча или да го направи превъзходен. При неправилно съотношение на въглерода мечът става прекалено мек или крехък. Но при оптимално съотношение въглеродът прави острието по-здраво.
В Улфберт се съдържа три пъти повече въглерод, отколкото в обичайните мечове от тази епоха. В резултат той е много по-здрав от другите мечове, като се отличава с гъвкавост и малко тегло. Освен това в него практически липсват примеси (шлаки).
До откриването на Улфберт се смятало, че технологията за отстраняване на примеси от металите до такава степен е възникнала едва в епохата на промишлената революция. За тази цел е необходимо желязото да се нагрее до температура 1600°С.
Това свидетелства, че създателите на Улфберт са изпреварили своята епоха с 800 години.
Съвременният ковач Ричард Ферер е успял да направи меч, равен по качество на Улфберт, като използвал оборудване, достъпно в Средновековието. Той казва, че това била най-трудната задача, която е осъществявал в живота си. Ковачът прибягнал до способи, които не били известни в средните векове. Или поне така смятали учените по-рано.
Загадката на дамаската стомана
Тайната на изготвянето на дамаска стомана била разкрита с помощта на електронни микроскопи в съвременни лаборатории. Дамаската стомана се появила около 300 г. пр.н.е., а тайната на нейното изготвяне е безвъзвратно изгубена в средата на XVII век.
В дамаската стомана са използвани нанотехнологии – по време на производството на стоманата в нея добавяли различни материали, предизвикващи химични реакции на квантово ниво, обяснява експертът по археология К. Крис Хърст пред сайта About Education.
Хърст цитирал изследване на Петер Пауфлер от Дрезденския университет, публикувано в сп. Nature през 2006 г. Пауфлер и екипът му издигнали хипотезата, че подобна реакция е възникнала в резултат на съчетанието на суровина от Азия (стоманата на Вутц) с компоненти, добавяни в процеса на коване.
„В метала са възниквали микроструктури, известни като „въглеродни нанотръбички“. Те са придавали на острието здравина“, обяснява Хърст.
Сред съставките за изработване на дамаска стомана са влизали кора от дървото Cassia auriculata, млечка, ванадий, хром, манган, кобалт, никел и някои редки елементи, които вероятно са били добивани в индийски мини.
„През XVII век се е изменил химичният състав на изходната суровина, започнали да не достигат един или няколко минерала, вероятно защото са се изчерпали някои от находищата им“, пише Хърст.
Но според последните изследвания Улфберт няма никакво отношение към мините в Индия, стоманата на Вутц, млечката или оръжейниците от Близкия изток.
Откъде е вземана суровината?
Роберт Леман, химик от института за неорганична химия в университета на Хановер, казва пред в. Süd Deutsche, че материалът, от който е изработван Улфберт, „определено не е доставян от Изток“.
Той изучил меч Улфберт, открит през 2012 г. в чакъл от река Везер в Долна Саксония в Северозападна Германия. Този меч съдържал голямо количество манган. Според Леман това е доказателство, че суровината не е добивана на Изток.
Предпазителят за китката е направен от желязо с високо съдържание на арсен, което е европейска особеност. Дръжката е покрита със слой сплав от калай и олово.
По време на предишни изследвания Леман съставил карта с изотопите на находищата на олово в Германия. По нея той определил, че оловото е добивано в региона Тунус, северно от Франкфурт.
Слабо е вероятно суровината да е добивана от друго място, тъй като това находище е известно още от римската епоха. Това означава, че мечът е топен недалеч от мястото на добива на суровината.
Така изследователите се приближили с още една крачка до разгадаването на тайната на Улфберт.
Сега учените са решили да отделят повече внимание на неговото название. Улфберт е име на създателя на оръжието или на друг човек, свързан с меча? В Средновековието отделни манастири в региона Таунус са се занимавали с производството на оръжие. Но името Улфберт не е открито в техните летописи.
инфо: megavselena.bg