Съвременните технологии подариха на хората множество устройства, без които вече е немислим животът ни
Но те влияят отрицателно на сетивата ни. Екраните на смартфоните и компютрите влошават зрението, а постоянното използване на слушалки – слуха. Срещат се обаче и уникуми, които притежават свръхзрение, свръхслух или свръхобоняние. Сетивата им могат да улавят звуци или оттенъци, недостъпни за нас, простосмъртните.
СУПЕРЗРЕНИЕ
Зрението позволява на човека пълноценно да се наслади на красотите на заобикалящия го свят и да оцени цялото му многообразие от багри. За умението да се различава цветът и ясно да се вижда околната реалност, отговарят очите.
В окото са разположени колбички — неврони, които се намират в ретината и позволяват да се различават цветове, придават контрастност на изображението. В ретината има три вида колбички, всеки от които отговаря за отделен спектър. В резултат човек свободно може да различава до милион оттенъка. Нарушенията във функционирането на колбичките води до такива разстройства на цветното възприятие като далтонизма.
Но има хора, които притежават не 3, а 4 групи колбички. В резултат тези индивиди са способни да различават оттенъци, които са недостъпни за останалите. Общият брой цветове, които са достъпни за такива уникуми, може да достигне стотици милиони. Тези хора се наричат тетрахромати и са само няколко десетки души от цялото население на планетата.
Главно това са жени, като това е обусловено от наличието на две X хромозоми в генния им апарат.
Четирите вида колбички в ретината позволяват тези хора да възприемат света по-наситено и цветно. Но често те не подозират за своята уникалност, тъй като цветовъзприятието на всеки човек е индивидуално и не може да се предаде или покаже на друг.
СУПЕРОСЕЗАНИЕ И СУПЕРСЛУХ
Понякога човек придобива едно свръхсетиво заради загубата на друго. Например известно е, че слепите хора имат по-остър слух. Осезанието при тях също е по-силно развито. При това тези усещания са на такова високо ниво, че компенсират липсата на зрение. Така слепият човек лесно може да определи колко души се намират в помещението и къде са се разположили те дори и ако тези хора стоят неподвижно. Издават ги микрозвуци, произвеждани при дишане, и дори най-незначителни движения. При това слепият не само може да разбере колко хора има около него, но и да определи точно къде са. Освен това незрящите често притежават и по-съвършено осезание. Опипвайки предмета, те могат да му дадат пълна характеристика, и то по-добре от зрящите.
Неотдавна учени намерили потвърждение на това, че при загуба на едно от сетивата у човека се обострят останалите. При изследване на мозъка на незрящи с помощта на магнитно-ядрен резонанс става ясно, че при тях за усилване на слуха допълнително се използва областта в мозъка, отговаряща за зрението. Затова слепите получават такъв феноменален слух и осезание, каквито не може да усъвършенства никой зрящ.
инфо: popantofi.com