От средата на второто хилядолетие преди Христа до VІ век от новата ера в областта на Балканския полуостров, между северното крайбрежие на Егейско море, до планината Карпати и от крайбрежието на Черно море до река Морава и в западните части на Мала Азия териториите се населяват от индоевропейското племе траки. Древногръцките хронисти ги определят като многоброен народ, по численост нареждащ се след индийците.
Тези първи заселници на Балканите се предполага, че са прототракийско население, пристигнало от север. Те се смесват с местната популация и създават две обособени групи – траки и даки. Отделните племена живеят самостоятелно, но създават и свои държавни обединения, най-известното от които е Одриското царство.
Хилядолетната история на траките развива своите вярвания и митология, които се превръщат в основа, върху която се гради митологията на всички съседни народи.
Този прастар народ е вярвал във Великата богиня – майка. Тя се явява първото божество, документирано по нашите земи още в праисторически времена. После се пренася в целия средиземноморски свят. Великата богиня – майка е всъщност цялата природа, която е обожествена.
Земята и небето са свързани в представите им, но тяхната митологична система е много стройна и логически последователна. Тя започва още с митологичната представа за зараждането на света. Тази представа е вплетена в красива легенда за Фанес и нощта.
Според митологичната представа в началото нямало нищо, съществувало само безпределното време, което те наричали Хронос.
Времето представлявало една безкрайна пустота, но в нея се оформили две стихии, които били противоположни. Едната била огнена мъглявина, Етер. Другата – непрогледен мрак, наречен Ереб.
Хронос уплътнил мъглявината и се получило сияйно кръгло тяло, прилично на яйце. То се пукнало и се образували две половини. От ослепителната светлина се родил първият Бог. Наричали го Протогон, тоест първороден.
Другото му име било Светлина или Фанес. Светлината изглеждала като огнена птица с четири очи и златни криле. Гласът на Бога бил смесица между рева на лъва и мученето на бика. Фанес бил андрогенно божество, съчетаващо мъжкото и женското начало.
От бога Светлина произлязла Нощта, а от нея се появила богинята Земя, Гея, и бога – Небе, Уран. Той се възцарил първи начело на света.
Тези митологични представи залегнали в основата на цялата митологична система в древността. Нейното развитие представляват легендите за отделните божества и техния живот, за влиянието им върху съдбата на хората и света.
източник: sanovnik.bg