Вимана – между реалността и митологията

Според много предания и легенди древните народи умеели да летят със специални летателни апарати, наречени вимани. За това разказват не само легендите, но са открити и артефакти при археологически разкопки.

В Индия, през 1875 година , в един от храмовете е открит античен трактат „Виманика Шастра”, написан от Бхараваджи Мъдрия. Трактата е от четвърти век преди новата ера и се базира на много по ранни текстове.

 

В трактата се дава описание на необикновени летателни машини от античността , наподобяващи съвременните ракети. Според автора, божествените небесни колесници били направени изключително здрави и нищо не можело да им причини повреда. Някои от тези антични летателни машини ставали невидими, тъй като имали способността да поглъщат слънчевите лъчи или да се обвиват с газ.

Авторът на трактата нарича тези летателни апарати вимани т.е. летящи колесници. Според него те излитали вертикално нагоре и можели да стоят във въздуха, подобно на съвременните вертолети. За да се задвижи, виманите употребявали някаква неизвестна течност, която била използвана като гориво.

Трактата „Виманика Шастра” дава съвети на хората, как правилно да използват виманите. Описват се начини за превключване на двигателя как от един вид енергия, например слънчева, да се премине на друг вид енергия.

Платон също споменава виманите в своите писания за Атлантида.

Много рисунки, оставени от древни племена свидетелстват, че те са познавали виманите. Изобразявали са летателни апарати и хора, които ги управляват. При различни разкопки по целия свят са откривани статуетки на хора със скафандри. Те са намерени на различни места , но си приличат.

 

Съществуват твърдения, че някои рисунки в пещерата Магура доказват , че старобългарите също добре са познавали непосредствения космос, та даже са пътували из него. Но дали са познавали виманите, категорични доказателства до сега не са открити. Най-безусловно доказателство би било да се открие такъв летателен апарат или дори някаква част от него, но това е доста сложна задача и досега никой не се е заел с нея. Така, че конкретни доказателства няма , има само предположения и догадки.

 

Щом се заговори за палеоконтакти, неминуемо трябва да бъдат споменати древноиндийските “вимани” – летящите колесници на боговете.

 Най-доброто описание на “вимани” е направено в древноиндийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна“. От тези описания става ясно, че те можели да летят не само в пределите на атмосферата, но и на други планети в космоса. 

Изследователят на индийската древност Робърт Гудман, се заел да изясни до колко било възможно съществуването на подобни апарати в древността. Резултатите от проучванията си, публикувал през 1999 год. в журнала на Международната асоциация за археология, астронавтика и проблеми на извънземните цивилизации. 

В тази публикация той съобщава, че в периода от 1975 до 1978 година, специалистът по разчитане на древни санскритски текстове Иер, разшифровал текстове от преди 800 години, намерени в Южна Индия. В тях се описвала технологията за създаване на “вимани”. 

Той решил да предложи тези сведения в съвременните процеси за изграждане на авиационна и космическа техника. С тази цел се обърнал към директора на индийския правителствен департамент Прабх. 

Оказало се обаче, че самият Прабх също изучавал тези текстове и използвал практически описанията на състава на сплавите, за изготвянето им. Даже провел изпитания на получените сплави. Резултатите били смайващи – сплавите притежавали уникални свойства, правейки ги изключително пригодни за използване в съвременната авиация, космонавтика и военно дело. 

Изпитанията не се провеждали само в Индия, но също и в САЩ, в университета в Сан Хосе, Калифорния. Получените сплави притежавали великолепни качества – поглъщали 85% от енергията, излъчвана от рубинов лазер, проявявали изключително съпротивление срещу корозия. От някои сплави можело да се получи много меко стъкло, устойчиво на киселинно въздействие. 

Други сплави притежавали звукоизолиращи свойства. От други се получавало стъкло, неутрализиращо светлината. Според Прабх, в текстовете били указани находищата на необходимите минерали и се обяснявали методите за извличането и пречистването им. 

Прабх заявил, че в момента се работело върху добиването на сплав, която била способна да поглъща топлината, отделяна при триене, вследствие развиване на високи скорости.

Смайващи изображения в Абидос

 

Нека се прехвърлим в друга точка на света и разгледаме един фриз, намиращ се в древноегипетски храм в Абидос (вижте галерията, по-долу). Това, което виждаме там е наистина смайващо. Поразителен е “техническия” характер на йероглифите. Това всъщност е един коригиран текст, където титлата на фараона Сети, била заменена с името на приемника му Рамзес II т.е. вместо по-стария текст “Сети, който отблъснал девет от враговете на Египет”, бил изписан новия текст “Рамзес II, който защитава Египет и покорява чуждите страни”. Част от замазката, използвана за заличаване на по-ранните йероглифи е паднала и това, което се вижда сега, действително напомня изумително съвременна техника – “самолети”, “вертолети” и т.н.

Доказателства в древните текстове и артефакти

Впрочем, в много от откритите древни текстове и предмети, както и при находките в геологическите слоеве, понякога наистина се срещат образци, приличащи поразително на остатъци, изображения или следи от присъствието на техника, подобна на съвременната.

 Съгласно такива древни източници, в далечното минало са съществували хора, които можели да летят във въздуха и да плуват под водата, използвайки апарати, наподобяващи съвременните. Шумерската и древноиндийската литература понякога просто зашеметяват с подробни описания на такива апарати. 

Споменаване на подобни машини може да се намери и в гръцката митология, и в митовете на аборигените от Австралия и Нова Гвинея, при американските индианци, в митовете на европейските народи, в Якутия – практически навсякъде, където съществуват митове и легенди. Всичко това може би доказва или космическо вмешателство и влияние в развитието на древните цивилизации, или наличието на високо развита древна земна култура. 

Една от най-поразителните находки обаче, остава колекцията с прецизни изображения върху хиляди черни овални камъни, намерени в градчето Ика в Перу. 

На тях ясно се виждат карти на неизследвани континенти, хирургически операции, както и лов на праисторически животни. И което е още по-странно, виждат се рисунки на хора, внимателно разглеждащи предмети, с помощта на лупа. На други – хора, наблюдаващи небето през уред, приличащ на телескоп.

 Направената експертизата доказва недвусмислено древността на тези изображения. Подобна е и загадъчната колекция, наброяваща около 30,000 глинени и каменни изображения, открита през 1945 година край градчето Акамбаро в Мексико. Изумените изследователи открили сред тази колекция много точни изображения на отдавна измрелите плезиозаври, бронтозаври и други праисторически влечуги. Изследванията, които били направени в Пенсилванския университет през 1975 година, установили, че са били изработени около 2500 г. пр. Хр.

 

Нима ще останем безразлични при наличието на тези факти, показващи, че в далечното минало на планетата, има толкова много неизяснени обстоятелства? Нима няма да потърсим за себе си верните отговори? Убеден съм, че това не е така и всеки мислещ човек, би се опитал да установи истината, независимо от сухите научни твърдения, които и до днес не могат да обяснят подобни явления.

 

инфо: chudesa.net / http://mitove-i-legendi.net/

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

eight − 2 =