Интуицията на нежния пол се развива еволюционно, пише monitor.bg
Случвало ли ви се е някога просто да знаете, че „нещо не е наред“, че „тук има нещо гнило или някакъв вътрешен глас да ви казва „по-добре недей“. А след това този да се е оказал напълно прав…
Така нареченото „шесто чувство“ или интуицията обикновено се обяснява като усещане, което в решаващи моменти от нашия живот ни съветва какво да правим или ни помага да открием истината, и най-често с него се свързва именно нежния пол. Столетия наред жените били изгаряни на клада и били обявявани за вещици, защото притежавали „свръхестествени сили“. А това включвало и „магическите“ им умения да предричат как ще се развият нечии взаимоотношения, да разобличават измамниците, да говорят на животните и да разбират кога някой ги лъже… особено мъжете. Защо обаче това е така и истина ли е в действителност, че жените имат някаква необяснима интуиция за нещата?
Според „Речника на чуждите думи“ интуицията е „усет, догадка, проницателност, прозрение, непосредствено достигане на истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения“. Тя ни подсказва какво да направим, но никога не казва защо, и може да се тълкува като поглед в бъдещето. Така наречената женска интуиция обаче винаги е разграничавана от мъжката, макар някои учени да твърдят, че постановката на въпроса сама по себе си да е съмнителна, тъй като е основана на полови предубеждения. Все пак според мнозина социални и когнитивни психолози, начело на Алън и Барбара Пийз, така нареченото „шесто чувство“ на дамите не е някаква измислица, а зад него всъщност стоят солидни научни данни, събрани чрез редица експерименти.
Според тях и техните проучвания има драстични различия в чувствителността по отношение на пола. Те смятат, че докато една жена на секундата може да каже дали друга жена е разтревожена или се чувства наранена, то мъжът трябва да стане свидетел на такива явни физически прояви като проливане на сълзи, темпераментен скандал или да бъде зашлевен през лицето, преди да заподозре, че нещо не е наред. И това е така, казват те, просто защото, както повечето женски бозайници, жените също са снабдени с много по-чувствителен сензорен апарат, отколкото мъжете.
Обяснението е много просто и се свързва с милионите години еволюция, в която половите роли се разграничават и това води и до изменения в мозъчната активност. Тъй като в огромен период от човешката история ролята на жените била да се грижат за децата и да закрилят домашното огнище, за тях било жизненоважно да развият способност да долавят и най-незабележими промени в настроението и поведението на другите. Докато мъжете ловували, тяхната роля била да са закрилници на домашното огнище и за да подсигурят спокойствието на своето семейство, трябвало да следят и за най-малките промени в израза на своите деца — евентуалните сигнали за болка, глад, нараняване, агресивност или депресия.
Така, това което обикновено наричаме „женска интуиция“, обозначава най-вече изострената способност на жената да забелязва и най-незначителните подробности и промени във външния вид или в поведението на околните. А, както знаем, именно това тяхно умение буквално съсипвала през цялата човешка история плановете на онези мъже, които са кръшкали… Тъй като винаги са били улавяни в крачка от изострените сетива на съпругите си. Мъжете от друга страна никога не се задържали достатъчно дълго в пещерата, та да имат възможността да изучат несловесните сигнали или изобщо различните начини за междуличностно общуване…
Всъщност това за, което говорим тук, е пряко свързано с психологията на невербалната комуникация и съответно с езика на тялото. Проучванията разкриват, че при общуване „лице в лице“ несловесните сигнали заемат повече от 70 % от всичко, което искаме да кажем на околните. Едва около 10% пък са предавани посредством единствено думи. Това още повече ни помага да разберем, защо на жените им е толкова лесно да изкопчат истината. По-добре развитият им сензорен апарат бързо улавя и анализира цялата информация, а устройството на женския мозък позволява скоростен обмен на сведения между двете полукълба, което прави нежният пол по-вещ в съпоставянето, съчетаването и отличаването на различните словесни, визуални и други сигнали.
Според други любопитни проучвания жените за по-добри анализатори на езика на тялото, тъй като, така да се каже, мъжете са по-„мозъчно мързеливи“ от тях. Невропсихологът проф. Рубен Кюр от Пенсилванския университет доказва посредством скенерни тестове, че когато мозъкът на силния пол е в състояние на почивка, поне 70% от неговата електроактивност е изключена. Приложени на жени, в състояние на почивка, същите тестове регистрират 90% електроактивност, което доказва, че жените непрекъснато приемат и анализират информацията от обкръжението си. Жената познава приятелите на децата си, надеждите и мечтите на децата си, техните сърдечни трепети и скрити страхове, знае какво мислят и как се чувстват и обикновено е напълно наясно каква беля подготвят…
Освен това психологическите изследвания показват, че дамите притежават по-силна чувствителност за разграничаване на тоновите промени в силата и височината на гласа. Това им дава възможност да усещат емоционалните промени при децата и възрастните. Ето защо на всеки мъж, който може да пее вярно в тон, се падат осем жени, които също го могат. Тази способност напълно обяснява и често използваната от жените фраза „Не ми дръж такъв тон!“, когато спорят с мъже или момчета. На повечето мъже, разбира се, изобщо не им е ясно за какво става дума в случая.
От друга страна, психолозите Алън и Барбара Пийз имат нещо да кажат и по отношение на обратния въпрос – както е известно и на повечето жени, да излъжеш някой мъж и то право в очите е относително лесна работа. Причината – той просто не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови несъответствието между вербалните и невербалните сигнали, които изпраща жената. Ето защо повечето жени винаги ще могат например лесно да симулират оргазъм, без изобщо да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита (което, разбира се, изобщо не е препоръчително). Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре веднага да се откажат – или да го направят по телефона, по месинджър (не на видео чат), с писмо или най-добре в пълен мрак, с одеяло, метнато върху главите на двамата.
източник: monitor.bg / Луна Иванова