10-те български думи, които по никакъв начин не могат да бъдат преведени на друг език

Българският език е един от най-богатите на диалектни думи език. Ние не само имаме огромно количество обиди, не само че можем да превърнем всяка една дума в обида, но и имаме стотици думи, които описват предмети, хора, действия, емоции и т.н. както в никой друг език. Думи като „джиджафка”, „джиткам” и т.н. са малка част от колорита на езика ни. Нито една от тези думи не е вписана в речника, поне не в официалните речници на българския език. Ако един чужденец дойде и се наложи да му обясните някоя от тези думи ще срещнете сериозна пречка, тъй като те най-вероятно не съществуват в родния език на попиталия.

Всеки регион, всеки град, дори всяка общност си имат техен език и думи, които понякога са напълно чужди и неразбираеми за околните и новодошлите. Именно затова ви представяме 10 думи, които въпреки нестандартното си значение са доста разпространени. Прочетете ги и се замислете дали ги знаете и ако да, дали значат същото, като даденото им описание.

1. Крокозъбел – митично градско-селско създание, най-често нелицеприятен човек с невъзпитано поведение
2. Смърцафосано – към края на седмица всеки от нас смърцафосва няколко задачи
3. Джиткам – разхождам се, карам колело
4. Джиджавка – част или елемент от предмет
5. Бръмбъзък – малко дете
6. Джунджурийки – всяко нещо с непоределен произход
7. Кукндрел – жена на средна възраст с къса пола и много грим
8. Мигар – означава „все едно“
9. Фърфалак – отново определение за малко дете
10. Сколасам – стигна навреме

И още нещо любопитно:
Българският език се е „обогатил“ с 5000 нови думи след 1989 г., според учените от БАН, пише actualno.com. Те са се появили в резултат на по-същественото навлизане най-вече на технологиите в живота ни. Някои от тях всички използваме, без да си даваме сметка, че до момента такава дума в българския не е съществувала.
Една от новите думи в българския е „фабинг“ – това е човек, който непрекъснато се занимава с телефона си, дори и в компанията на други хора. Това съобщи за вестник „Телеграф“ проф. Сия Колковска от Института за български език на БАН.

Колкото и странно да звучи, кулинарията също повлиява съществено езика и допринася за добавянето на нови думи към него. Например до преди години у нас никой не употребява (а малко хора знаят) значението на думи, като суши и веган. Днес те са ежедневие. Някои от новите думи, записани в Речника на новите думи, издаден през 2010 г., вече употребяваме всеки ден – например банкиране, дисплей, лифтинг, фреш, екшън, джогинг и други.

Има обаче и такива, които не са ни познати – например номофоб (човек, който се страхува да остане без мобилен телефон), зорбонавт (човек, който се търкаля в голяма прозрачна топка) и други. Ако имате затруднения с правописа, то можете да се обърнете към специалистите от БАН. Съвсем в духа на новите думи, това можете да направите и на страницата на „Езикови справки“ във Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 × 2 =