Произволните басове са един от най-популярните и обикновено безсмислени навици на човека. Но докато повечето хора се предизвикват кой може да пръдне по-силно, докато в същото време прави челна стойка върху кега с бира, малцина се басират, че могат да променят света. Няма да повярвате какво са постигнали тези хора просто защото някой се е обзаложил с тях, че не могат.
Нанотехнологията
Науката за микроскопичните машини, които вече се използват в много сфери от живота, се заражда през 1959г. Тогава физикът Ричард Фейнман провежда лекция, в която говори за бъдеще с миниатюрни компютри, медицинско оборудване и какво ли още не с големината на микроби. И не забравяйте, че по онова време компютрите са били с размерите на цяла къща и подобни прогнози са звучали нелепо. Фейман обаче хвърлил научната ръкавица – обзаложил се на $8000, че никой не може да създаде работещ мотор не по-голям от 4 милиметра.
Шест месеца минали, когато се появил Бил МакЛелан, който с помощта на деликатно оборудване, пинсети и клечки за зъби успял да спечели баса. Моторът се въртял с 2000 оборота в минута и тежал 250 микрограма – по-малък от върха на игла и се състоял от 13 части.
Световноизвестни истории
Тиодор Сюс Гайзъл става известен след като печели докторската си степен и се превръща в д-р Сюс. Той набирал популярност през 50-те години и вече имал няколко успешни детски приказки. Един ден през 1960г обаче Сюс влязъл в спор с издателя си Бенет Керф, който решил да го предизвика. Той се обзаложил на $50, че д-р Сюс не може да напише хубава история използвайки 50 различни думи.
Сюс сметнал, че това е работа за половин час и скалъпил история, която може да се побере в няколко Twitter съобщения. Резултат бил книгата, която днес почти всеки американец е чел като малък – Зелени яйца и шунка.
Книгата е толкова популярна, че освен най-известната на д-р Сюс, тя се изкачва и до 4-то място в класацията за най-продавани детски книжки на всички времена.
Да забогатееш от филм, с който нямаш нищо общо
Около Междузвездни войни се носят много истории, но една от най-интересните е как Лукас се оплакал пред Стивън Спилбърг, че филмът му ще е провал и изобщо не се бил получил така, както си го е представял. Той бил толкова убеден в провала си, че дори се обзаложил със Спилбърг – облог, за който днес сигурно съжалява.
Случката е по времето на филма Близки срещи с третия вид, когато Лукас толкова се впечатлил от все още незавършената продукция на Спилбърг, че решил да поспечели някой долар – все пак Междузвездни войни щяло да бъде провалът на живота му. Двамата режисьори се обзаложили, че ако филмът на Лукас направи по-големи печалби, Спилбърг ще получи 2,5% от парите и обратното.
В крайна сметка Близки срещи с третия вид изкарал не лошите $337 милиона. Що се отнася до Междузвездни войни – нека просто кажем, че доведе до филмова поредица, която спечели 65 пъти повече пари и продължава да го прави.
Да събереш два враждуващи народа
Днес е трудно да си представим, че някога американците не са харесвали британците. Омразата между двете страни обаче е продължила близо век по време на Американската революция. До 1870-те американците вече се били в две войни срещу британската империя, а британците доста открито подкрепяли Конфедерацията по време на Гражданската война, стискайки палци Щатите да се разпаднат.
Не е трудно да си представим как във всички вестници и медии в Америка британците били описвани като най-омразните тролове на Земята. Един Янки обаче сметнал, че цялата работа е раздута изкуствено и между британците и американците нямало такова нещо. За да го докаже, той се обзаложил с приятелите си, че може да премине през Англия носещ американския флаг без нищо лошо да му се случи. Приятелите му не таили големи надежди за успеха на това начинание и очаквали нещо като всенароден футболен бунт. За изненада на всички обаче, Бейтс не само, че не пострадал, ами бил третиран като крал. Хората се биели за привилегията да го нахранят, поздравявали го и му предлагали подслон. Така успял да запуши устата на всички медии и политици, които пръскали лъжи за американците и британците.
Да напишеш един от най-важните трудове в историята на науката
През далечната 1683г. Кристофър Рен си говорел с един астроном и се чудел защо планетите се движат в странни елипсовидни орбити, вместо в идеални кръгове. Оказало се, че по онова време приемлив отговор бил „Нямам никаква представа”, но Рен се обзаложил с цялата научна общност. Той заложил 40 шилинга, че никой не може да открие отговор на този въпрос в следващите 2 месеца.
Явно на сър Исак Нютон доста са му трябвали тези пари. Отнело му обаче години, за да открие решение на загадката и не могъл да получи наградата си. Не спрял до тук. Към решението от облога той прибавил още малко физични истории и ги публикувал в книгата „Математически принципи на Натурфилософията”.
Това се оказал един от най-значимите научни текстове на всички времена. В него са включени известните закони на Нютон, както и още безброй теории, които поставят основите във физиката.