Заради уникалните си умения в скулптурирането италианецът Яго Джакопо Кардило (Jago Jacopo Cardillo) е получил прозвището съвременният Микеланджело, което според самия него е най-голямото сравнение за уменията му. Още в ученическите години Яго се възхищавал на творенията на гения, работил в епохата на Възраждането, а това днес да бъде сравняван с него е изумително. Не преувеличаваме или ласкаем, когато казваме, че в ръцете на Кардило мраморът става ковък като глина, а крайният резултат е толкова реалистичен, че е трудно да се повярва, че скулпторите са създадени от човек.
Веднъж погледнали работата на Кардило, осъзнавате, че пред вас стои един от най-талантливите съвременни скулптори. При това Яго е самоук – всичко, което знае е научил сам.
Много от неговите произведения са в чест на възрастните мъже. Яго, знае как да предава красотата на стареенето, изобразявайки толкова реалистични бръчки, че човек трябва да се вгледа много внимателно и пак няма да открие разлика от истинските. Кардило става известен през 2009 г., когато 22-годишният скулптор представи пред публиката скулптура на папа Бенедикт XVI. Само след три години Яго успява да направи първата си самостоятелна изложба.
Кардило е гъвкав в работата си – някои от класическите му произведения, които достойно могат да бъдат сравнени с творбите на майсторите на Ренесанса са в пълен контраст със съвременните скулптури, съчетаващи съвременния естетизъм със задълбочена техника на изпълнение. Кардило е уверен в работата си и казва:
„Преди мен има 7 милиарда художници и знам, че съм последният, но това не е проблем или пречка, защото аз отивам в обратна посока.“.
Трудно е да се повярва, но това е направено от мрамор.
Кардило се вдъхновява и от животни. Особено преди да бъдат родени. Бебетата също са обект на неговото творчество.
Той рисува с изумителни детайли.
Правилно подбраната светлина играе важна роля за възприемането на скулптурата.
В началото всичко е просто един безлик мраморен блок, който Яго превръща в шедьовър.
Приносът на Кордило към съвременното световно изкуство е огромен. Може би след 100 години неговите творби ще се считат за класика на XXI век.