Най-големите абсурди по времето на соца преди 1989 г., за които младите даже не са чували

А вие спомняте ли си времето преди 1989 година? Как всеки от нас мечтаеше да се разходи по широкия свят?Сега българинът може да пътува навсякъде. Навремето обаче трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. Така се родиха митовете за приказния и красив живот на Запад. Ако някой пък заминеше за чужбина и не се върнеше, се превръщаше в невъзвращенец и беглец. Роднините му не само че не можеха да заминат при него, но бяха тормозени и следени.

На снимката: Варна през социализма

Да, тогава всички можеха да си позволят да отидат на море с карта за почивка за 22 или 34 лева. Там прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си и заедно с техните семейства.

Много трябваше да се внимава какво се говори, тъй като често някой слухтеше, а политическите вицове бяха забранени. Иначе следваше донос и неприятности.
Страховит фактор от онова време бяха активните борци против фашизма и капитализма. Понятието се институционализира от ЦК на БКП като основание за обществена привилегия през 1959 г.Те се ползваха със специални предимства по различни линии. Децата им например получаваха при кандидатстване в университет фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. Т. нар. борци имаха и карти за 50 процента намаление при ползване на транспорт, както и безплатно ползване на баните в страната.

Соцът забраняваше да се слушат радиостанции, които пускаха „Бийтълс“ и говореха за демокрация. Иначе можеше да те докладват и да си имаш неприятности с хората от ДС. Такива бяха „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“.

Едно време, когато не всеки имаше телевизор в дома си, хората редовно ходеха на кино. Преди всеки филм се прожектираше задължителният кинопреглед. Тази досада траеше 15 минути и обикновено се говореше как всичко с реколтата върви добре. Това са само някои от абсурдите на времето, в което сме живели. И за разлика от мнозина, никак не си спомням за тях с носталгия.

За казармата няма смисъл да се говори – беше дълга, но за сметка на това гадна. Станахме ли по-големи мъже от там? Не съм сигурен, ама даже никак.

Единственият плюс бе, че се заформиха неразделни приятелства, до животи. Затова ми е странно, когато хората величаят миналото като славно и безгрижно. За някои може би е било така, други просто са били млади, все пак всеки си има право на мнение. Вашите коментари за доброто старо време винаги са интересни и доста пикантни – очаквам ги!