Древното светилище на инките Мачу Пикчу се счита за едно от най-големите архитектурни постижения на човечеството. Той е построен на върха на планинска верига на надморска височина 2450 метра. Подобно разположение на светилището отдавна озадачава учените: защо инките построили шедьовъра си на почти недостъпно място?
В ново проучване учените стигат до заключението, че това може да се дължи на геоложки разломи.
Геологът Руалдо Менегат от Федералния университет в Бразилия в Рио Гранде до Сул представи резултатите от геоархеологически анализ на обекта Мачу Пикчу на годишната среща на Геологическото общество на Америка. Те показаха, че инките нарочно са построили Мачу Пикчу и някои от техните градове на места, където възникват тектонски разломи.
„Местоположението на Мачу Пикчу не е случайно“, цитира научният вестник „Сайънс Daily“.
Използвайки сателитни изображения и наземни измервания, Менегат картографира мрежа от пресичащи се разломи в рамките на световното наследство на ЮНЕСКО, информира Mail.ru News
Неизправностите и пукнатините варират значително по мащаб: от малки пукнатини до големи линеи до 175 км.
Някои от тези разломи са ориентирани от североизток на югозапад, докато други са от северозапад на югоизток. В резултат те създават формата на буквата X, пресичаща се под Мачу Пикчу.
Зоните на светилищата, селскостопанските полета в района и дори отделните сгради и стълби са ориентирани според големи разломи, казва ученият.
Конструкцията, като се вземат предвид разломите, дала големи предимства на инките: например, на местата на разломите било по-лесно да се извлече и обработи камъкът, а стопената и дъждовната вода насочени по протежение на пукнатините. Същите пукнатини спасявали инките от наводняване. Около две трети от строителството на светилището е било свързано с изграждането на подземни дренажи, казва Менегат.
Източник: Виа Понтика